На 17 януари Православната църква празнува деня на Св. Антоний Велики, известен в българската народна традиция като Антоновден.
Св.Антоний e един от първите подвижници, т.е. самотници (монаси), които се отделят от света, в пустини или отдалечени планини, за да постигнат духовно извисяване. Родил се около 251 г. в Среден Египет в заможно семейство. Съвсем млад взел решение да стане аскет и да потърси различен път към просветление на ума. Раздал имуществото си и се заселил в изсечена в скалите египетска гробница. Променяйки рязко начина си на живот, на Антоний се наложило да води трудна борба с демоните на изкушенията. Убеден, че силата на духа укрепва, когато слабеят наслажденията на тялото, подвижникът прекарал цялата си младост в отшелничество. Най–после, постигайки душевен мир, станал отец на множество монаси, които основали манастири или отделни килии на пустинножители, напътствал ги, изнасял им нравствени беседи.
[shrink]
Като побеждавал природата си чрез почти свръхчовешко подвижничество преподобни Антоний получил дар на чудотворство и прозорливост. Въпреки лишенията преживял до 105 годишна възраст, а предусещайки края си завещал да го погребат тайно, за да не узнаят людете за неговия гроб. Починал на 17 януари 356 г.
На следващия ден – 18 януари Православната църква почита Св.Атанасий. Когато честваме паметта му, можем да кажем: "Не всички измежду нас са богати, не всички са велики, но всички са призвани към святост." Подобно на всички древни учители на Църквата св. Атанасий Велики дава пример, че вяра и дела са неразделни. Светецът е един от най–тачените защитници на християнското учение. Роден е през 295 г. в гр. Александрия, Египет. Имал привилегията да бъде съвременник на император Константин Велики, който пръв обявил християнството за официална религия в Източната Римска империя. Благодарение на доброто си богословско образование бил удостоен с честта да присъства на Първия вселенски събор в Никея през 325 г. заедно със самия император. Теологичните му познания съкрушили арианската ерес и способствали за създаване на Никео-Цариградския символ на вярата. На следващата година бил поставен за Александрийски епископ, която дейност изпълнявал 47 години. През това време написал много книги и писма, установил истинския сборник от книгите на Свещеното писание. Негова е заслугата днес да имаме житието на Св. Антоний, което оказало огромно влияние върху развитието на монашеството, особено на Запад. През 373 г. Св.Атанасий починал в Александрия на 76 г.
АРХЕОЛОГИЧЕСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Алеко Богориди 21
На 17 и 18 януари почитаме паметта на двама Велики светци - Св. Антоний и Св. Анастасий
+359 (0)56 820 344
main@burgasmuseums.bg
Вторник - Събота от 09:00-17:00
