< Новини
За да я има свободата! 138 години от Априлското въстание 1876 г.
Четвъртък, 17 Апр 2014 - Исторически музей
Въпреки че в Бургас и региона, в навечерието на Априлското въстание от 1876 г., няма значителни прояви на националноосвободително движение, българите тук също са живеели в революционна атмосфера. Населението на Бургаския край успешно налага желанието си да придаде български характер на църквите и училищата си.

Макар да съжителстват с многобройно население гърци, турци, арменци и др. българите не остават настрана от революционна подготовка за освобождение. Няма и как-през българските черноморски пристанища преминават каналите за тайна кореспонденция и нелегални дейци от Одеса, от Средна Европа и от Цариград за Лозенградско, Одринско, Сливен, Ямбол, Стара и Нова Загора. През 1868-72 г. последователи на Левски създават революционни комитети в Карнобат, Айтос, Пирне, Горица, Козичино. Най-активни разпространители на идеите на Левски за подготовка на всенародно въстание в България, тук на местно ниво, са свещениците поп Георги в Бургас и поп Димитър в Карнобат и трима учители: Сава Катрафилов, Стоян Шивачев и Пенчо Черковски. Те са подпомагани от родолюбивите българи: Койчо Кехая, Яни и Ясен Русалиеви и др. Обсъждат се идеи за въоръжаване на чети, идващи от Русия и такива, подготвени у нас, за струпване на оръжие и боеприпаси в малките пристанища, идеи, които държат в напрежение турските власти и предизвикват множество арести и жестокости над българското население.

[shrink]
Паметта за Априлското въстание, Бургас свързва още със светлата личност на Райна Попгеоргиева, Райна княгиня! Родена на 6 януари 1856 г. в Панагюрище, през 1871 г. учи в Старозагорското училище при Анастасия Тошева. За четири години Райна завършва пълния курс на училището с отличен успех. От есента на 1875г. е отново в родния си град, като главна учителка в девическото училище. Когато идва ред да бъде направен избор кой да ушие знамето на въстаниците, войводата Бенковски не се колебае. Отговорът на младата учителка е изключително смел: "Щом всеки трябва да се принесе за свободата на родината и aз съм длъжна да помогна на своя народ. Готова съм".

По време на шествието при обявяване на въстанието Райна Попгеоргиева носи знамето на кон, въоръжена със сабя и револвер. До падането на града то се вее на къщата, където заседава привременното правителство в Средна гора. В деня на падането на Панагюрище баща й-поп Георги Футеков е убит от турците, а на 5 май е заловена и знаменоската. От смърт я спасява застъпничеството на руския консул и някои влиятелни лица. Със стипендия за Русия чрез посолството в Цариград и паспорт на чуждо име се отправя за Москва. След Освобождението се завръща в Родината и става пръв директор на Девическото училище в Търново. Умира през 1917 г.в София. Нишките на съдбата обаче неподозирано се сплитат и привързват Райна княгиня с Бургас. Това става чрез нейния втори син, от брака й с Васил Дипчев, Георги. Роден на 10 януари 1887 г. в гр. Панагюрище, Георги Дипчев оставя забележителни следи в живота на морския ни град. Завършил пети клас на Първа софийска гимназия, по-късно и Военноморското училище в гр. Варна, по време на Балканската война е машинист на торпедоносеца „Дръзки” и взема участие в атаката срещу турския крайцер „Хамидие”. След войната Георги Дипчев се заселва в Бургас и става преподавател по дисциплините „Парни котли” и „Шлосерство”. През 1920 г. той получава назначение-инспектор по парните котли в Бургаски, Ямболски и Сливенски окръг. Под негово ръководство и пряко участие през 1923 г. в Бургас са организирани първите курсове за обучение на огняри и локомотивни машинисти. Георги Дипчев става директор на откритото по негова инициатива Държавно практическо механотехническо училище, където преподава до пенсионирането си. В последните години от живота си Дипчев работи в тютюневия склад на фабрика "Картел", а след това в ДМЗ "Спартак". Умира през 1950г.

Снимка: Портрет на сем.Дипчеви,Фонд на РИМ-Бургас

Във фонда на РИМ – Бургас се съхраняват снимки от чествания на 50 години от Априлското въстание в Бургас. Видно е колко много хора се включват в шествието, което е знак, че този самобитен порив за освобождение през далечната 1876 г. е значим в народната памет и се съхранява, макар и толкова години след събитието. Означава също и, че никое стремление към свобода не е незначително и не е за подценяване и ничий отнет живот не е без значение, за да я има свободата!

Иванка Делева, уредник отдел „История”
share article on facebook share article on twitter share article on google+ share article on tumblr share article on blogger share article on reddit

comments powered by Disqus
Project Common cultural and historical heritage beyond the borders

Морската градина в Бургас

Culture and Heritage for Responsible, Innovative and Sustainable Tourism Actions

Правна кантора ИВАНОВА И СЪДРУЖИЕ






Търговска верига Зора

ПОСЕТЕТЕ НИ


АРХЕОЛОГИЧЕСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Алеко Богориди 21
ЕТНОГРАФСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Славянска 69
ИСТОРИЧЕСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Лермонтов 31
ПРИРОДОНАУЧНА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Фотинов 30

КОНТАКТИ & РАБОТНО ВРЕМЕ


+359 (0)56 820 344
main@burgasmuseums.bg

Вторник - Събота от 09:00-17:00
Почивни: Неделя и понеделник

СОЦИАЛНИ МЕДИИ

facebook twitter google+ youtube
Web Development @ OverHertz Ltd © 2009-2017, Регионален исторически музей Бургас. Всички права запазени.