< Новини
Нико Попов – първият бургаски кмет и „старите бургашки работи”
Понеделник, 11 Яну 2016 - Исторически музей
Нико Попов е роден в Бургас на 12.01.1836 г. в семейството на иконом поп Никола и презвитера Елена. Интересно е, че всичките му братя и сестри са с гръцки имена, само той, не напразно, носи името на свой предшественик от Бимбеловия род.

Получава образованието си в местното гръцко училище, което е единствено в града през 50-те години на 19 в. Овладява писмено и говоримо гръцки и турски език, задължителни в онези времена. Тогава в Бургас на български език се е говорело само у дома, а на чаршията и за кореспонденция се изполват гръцки и турски език. Занимава се с търговия, определяща за облика на пристанищния град в края на 19 в., който макар и център на кааза/област/ е доста неугледен. Благодарение на нея животът тук кипи - непрекъснато прииждат хора от цял свят, развиват се комуникациите – телеграфни, пътнически, консулски, религиозни и т.н. Сред разнородното население на Бургас, процентът на българите чувствително се повишава. Повишава се тяхното самочувствие и претенции да заемат своето важно място в живота на града. Това, разбира се, им предизвиква силен отпор от страна на местното гръцко население, което е по – силно икономически и политически, образователно и религиозно. С усилие и постоянство, по български, еднородците ни успяват да постигнат своето – учредяват българска църковно – училищна община, която става двигател за утвърждаване на национална им идентичност.
В тази неповторима градска суматоха [url=http://www.burgasmuseums.bg/index.php?tab=hist&lang=bg&page=encyc&enc=notable&pgno=2&eid=41]Нико Попов[/url] е активен участник. Той е избран за училищен настоятел още при откриването на първото българско училище през 1869 г. Делата му печелят уважението и доверието на общинските съветници и съгражданите му. Освобождението на Бургас, на 6 февруари 1878 г., е събитието, което завинаги свързва името на Нико Попов с нашия град. Всъщност да се нарече Бургас през 1878 г. град е преувеличено. Населението му – българи, гърци, турци, арменци, татари, албанци и др. е намаляло доста в сравнение със средата на века и наброява не повече от 3000 д. Домовете им са паянтови и хаотично разпределени по градската територия. Тези хора, придошли от всякъде нямат никакво чувство за общност и единственото, което ги води е търговията. Селището няма никакво архитектурно планиране, няма канализация, а водата е оскъдна. Не съществуват хигиенни правила извън дома, а вероятно и вътре в него, отпадъците се изхвърлят директно на улицата, а всъщност улиците са едни „криви сокаци”, кални и без настилка. Няма дървета и зелени площи. Липсва болница, както и какъвто и да е административен порядък. Картина, подобна на тези от филмите за Дивия американски запад...

Това заварва руската военна администрация на 6 февруари 1878 г. и това следва да бъде преодоляно, за да се нормализира животът в крайморското селище. Затова и първата и задача е да назначи градско управление, което да поеме грижата за новоосвободения Бургас. Българските първенци предлагат начело на това управление да бъде сложен Нико Попов, а за негови помощници са избрани Ясен Русалиев, Мавруди Стойчев и Стоян Шивачев.

Като начало новите управници се заемат да настанят руските войници и да организират снабдяването на населението с храна и провизии. Предприемат се строги санитарни мерки за предотвратяване на епидемии, в тази връзка, с помощта на руснаците е обзаведена първата болница в града „Св.Пантелеймон”. Възобновяват се учебните занятия, контролират се данъчните постъпления и таксите, регулират се и пазарните цени. Нико Попов подписва първият бюджет на Бургаското градско управление. Като важна задача новите управници си поставят създаването на градоустройствен план, за да може Бургас да се освободи от образа си на ориенталско селище и да му се даде перспективата на европейски град. Търсят се решения за канализация и водоснабдяване. „Бургашките работи” бавно, но сигурно започват да се подреждат. До голяма степен благодарение на отдадеността на Нико Попов.

След напускане на кметската длъжност (29.08.1880 г.) първият бургаски кмет работи като данъчен агент и продължава да участва в обществения живот на града. Сменя няколко работни места, докато решава да се пресели във Варна, по - близо до брат си - митрополит Симеон. Тук Нико Попов започва работа като касиер на Варненската митница и на тази длъжност работи до края на живота си. През 1905 г. умира във Варна. Никога не позволява да бъде облагодетелстван заради обществения се пост.

Снимка:
Семейството на Нико Попов, 1903 г.: първи от ляво е синът му Петър Ников, съпругата и дъщерята – Елена и другият му син Никола
share article on facebook share article on twitter share article on google+ share article on tumblr share article on blogger share article on reddit

comments powered by Disqus
Project Common cultural and historical heritage beyond the borders

Морската градина в Бургас

Culture and Heritage for Responsible, Innovative and Sustainable Tourism Actions

Правна кантора ИВАНОВА И СЪДРУЖИЕ






Търговска верига Зора

ПОСЕТЕТЕ НИ


АРХЕОЛОГИЧЕСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Алеко Богориди 21
ЕТНОГРАФСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Славянска 69
ИСТОРИЧЕСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Лермонтов 31
ПРИРОДОНАУЧНА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Фотинов 30

КОНТАКТИ & РАБОТНО ВРЕМЕ


+359 (0)56 820 344
main@burgasmuseums.bg

Вторник - Събота от 09:00-17:00
Почивни: Неделя и понеделник

СОЦИАЛНИ МЕДИИ

facebook twitter google+ youtube
Web Development @ OverHertz Ltd © 2009-2017, Регионален исторически музей Бургас. Всички права запазени.