< Новини
За момите, момците и любовта
Четвъртък, 13 Фев 2020 - Глобално
Според българската традиция на 14 февруари (по стар стил) е Трифон Зарезан. Днес на този ден хората се вълнуват и от свети Валентин. Не противопоставям двата празника, макар, че принципно е налице опозицията наше – чуждо. По повод деня на влюбените потърсих как българските моми и момци в старо време възприемали любовта и любовните отношения.

В книга от 1891г. – „Жива старина” – „Етнографическо (фолклорно) изучвание...” от Димитър Маринов, откриваме своеобразни

предписания-правила за етика във флирта. Отпреди 130 години.

Разделът „Либенье” започва с многозначително мото – „Моминство – везирство, ергенлък – пашалък” и твърдението „Либеньето е съществена част на туй златно и щастливо време на селския живот, което се казва младост...”

Момата никога и по никакъв начин не смеела да оскърби когото и да било момък, защото той имал право да й напакости. За оскърбителни се приемали следните деяния:

1. Ако му мине път – когато той върви по пътя и тя го вижда, но не се връща.

2. Ако не му даде да пие вода от стомната й , когато той поиска.

3. Ако се пусне от хорото затова, че той се е хванал да играе до нея.

4. Ако момата се осмели да му се присмее за каквото и да било.

Други по-невинни, но все пак оскърбления били:

5. Ако момата не даде от главата си цвете на момъка; не му даде пешкира си или нещо друго.

6. Ако на седянка или на друго място, когато момъкът дойде и другите моми станат на крака, с което показват уважение към това, че е мъж, а тая мома седи и не се мърда.

7. Ако момата срещне или стигне, или мине край момъка, когато той работи и не го поздрави с „Добра среща!”, „Добра стига!” или „Помага Бог!”.

За тези и други оскърбления момъкът си отмъщавал по различни начини – да намаже с катран вратата на къщата й, да отскубе босилека и другите цветя в градинката й, пролетно време да отиде на лозето и да обрули с трън или с някакъв прът всичкия ластар, докато е млад и крехък и така да направи лозето безплодно през тази година, да запали сеното или сламата на баща й, да й отреже косата.

Но преди това авторът уточнява : „Залибванието става по един съвършено свободен начин и то само по волята на момата...”


Росица Топалова
Уредник в отдел „Етнография”
share article on facebook share article on twitter share article on google+ share article on tumblr share article on blogger share article on reddit

comments powered by Disqus
Project Common cultural and historical heritage beyond the borders

Морската градина в Бургас

Culture and Heritage for Responsible, Innovative and Sustainable Tourism Actions

Андела, Андезит






Praktiker BG

ПОСЕТЕТЕ НИ


АРХЕОЛОГИЧЕСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Алеко Богориди 21
ЕТНОГРАФСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Славянска 69
ИСТОРИЧЕСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Лермонтов 31
ПРИРОДОНАУЧНА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Фотинов 30

КОНТАКТИ & РАБОТНО ВРЕМЕ


+359 (0)56 820 344
main@burgasmuseums.bg

Вторник - Събота от 09:00-17:00
Почивни: Неделя и Понеделник

СОЦИАЛНИ МЕДИИ

facebook twitter google+ youtube
Web Development @ OverHertz Ltd © 2009-2020, Регионален исторически музей Бургас. Всички права запазени.