< Новини
Вградени сме в първоосновите на европейската цивилизация
Понеделник, 01 Авг 2016 - Исторически музей
Всеки ден правим куп неща, за които не се замисляме – от къде идват, резултат на чии усилия са, какво ни носят. Свикнали сме да приемаме нещата около нас за даденост – предметите, събитията, човешките достижения и най – вече хората. Чували сме, че човек е цяла вселена от емоции, разум, енергия, но не оценяхме това, забързани за никъде...
Ето и сега - колко бързо се подредиха мислите ми в тези няколко изречения – изписах поредица от букви и готово. На пръв поглед е така, но не е вярно! Не са просто поредица от букви. Това са съвършени букви, част от една съвършена азбука – българската. Пак ли за тези азбуки, ще си кажете, нали мина 24 май?! Ами да, защото размислите и оценките идват след празника...
Какво са за нас буквите? Поредното нещо, на което не обръщаме внимание. Използваме ги и толкова. А тяхната история е толкова интересна...

Тя ни пренася хилядолетия преди нашата ера, когато хората за първи път изразили необходимостта си да изпратят послание на далечно разстояние и векове напред във времето, да предадат знание, да търгуват, да общуват с други средства. Тази необходимост извикала появата на първите писмени знаци. Учените не са на едно мнение дали това се е случило 7 хил.г.пр.Хр. или 3 хил.г.пр.Хр., дали „люлката” на писмеността е Европа или Месопотамия, стигат до различни изводи и връзки. Това, което е общоприето е - че най - ранни са шумерското клинописно писмо и египетските йероглифи, които се появявали около 3400 – 3200 г. пр.Хр.

Към общоприетото обаче, трябва да се отнасяме внимателно. Защото всяка истина е относителна! Според множество изследвания най-старите знаци, които могат да бъдат определени като писмени, са познати още от IV хилядолетие пр.Хр., при това от земите на Балканите! Те са по - стари и от най-старата писменост на о. Крит. Намерените в България, плочка при с.Градешница, Врачанско и печат при с.Караново, както и на други места на нашия полуостров, съдове и глинени фигурки, илюстрират, че културата, от която те произхождат, не отстъпва на цивилизациите от Мала Азия, Близкия изток и Египет. Доказано е, че хората, населявали Балканския полуостров в 4-то-3-то хилядолетие, са познавали топенето на медта, развивали са търговия с обсидиан, използван успешно за изработване на сечива поради твърдостта си, строили са градски селища и т.н. Балканският полуостров е бил средище на една от най – високо развитите древни цивилизации... Несъмнено е, че натрупаните знания и опит на хората, обитавали нашите земи преди хилядолетия, са преминали през времето и днес са част от нашето културно наследство. В това число и писмената традиция. Съвсем не е случайно, че българите сме едни от малкото щастливци, които имаме своя азбучна система, издържала проверката на времето, ползвана и днес от милиони хора по света. В нея се изявява не просто езикът, а самобитността, достойнството, политиката, независимостта на нашия народ. Старата българска писмена традиция е била много добре позната на създателите на Глаголицата - Константин Философ и Методий. И не напразно тази азбучна система е изключително постижение на човешкия гений. Не само защото за всеки звук има знак - достойнство, което азбуките на повечето езици и до днес не притежават. Прочитайки философски глаголическите букви разкриваме едно послание, молитва за България и българския народ, както и за всеки човек на Земята. Послание за духовност, грамотност и просперитет - „аз, знаейки буквите, ще мога да чета, да опозная живота, доброто и злото в него, да обичам, да прощавам, да съм човек...“ Константин Философ и брат му Методий, двама дълбоко вярващи християни, съзнателно търсят и изграждат Глаголицата като християнска азбука, достъпна за всеки човек. Усвоените букви отключват необятни духовни, културни и политически пространства, разкриват божественото и мъдрото.

Още много може да се говори за българската писменост, за Константин Философ и Методий. За мен, те и техните „съвършени знаци“ са велико човешко достижение. От онези, които ни връщат надеждата, че човечеството си заслужава да съществува на тази земя. От достиженията, които носят полза на мнозина. В този случай с български принос - нашият княз Борис І е спасил „дъждът от букви божии” и им е дал шанс да живеят. Дал е шанс на „устроената” малко след това в България Кирилица, да служи на милиони хора по света. Защото и тя следва най-съвършения принцип на писане - на всеки звук да съответства отделна буква. Благодарение на което днес ние пишем без да се колебаем и замисляме, както други европейци, пред думите от родния си език.
Да се разрови историята си заслужава, нали!

/ Иванка Делева - гл. уредник в отдел "История" на РИМ Бургас
share article on facebook share article on twitter share article on google+ share article on tumblr share article on blogger share article on reddit

comments powered by Disqus
Project Common cultural and historical heritage beyond the borders

Морската градина в Бургас

Culture and Heritage for Responsible, Innovative and Sustainable Tourism Actions

Андела, Андезит






Praktiker BG

ПОСЕТЕТЕ НИ


АРХЕОЛОГИЧЕСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Алеко Богориди 21
ЕТНОГРАФСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Славянска 69
ИСТОРИЧЕСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Лермонтов 31
ПРИРОДОНАУЧНА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Фотинов 30

КОНТАКТИ & РАБОТНО ВРЕМЕ


+359 (0)56 820 344
main@burgasmuseums.bg

Вторник - Събота от 09:00-17:00
Почивни: Неделя и понеделник

СОЦИАЛНИ МЕДИИ

facebook twitter google+ youtube
Web Development @ OverHertz Ltd © 2009-2017, Регионален исторически музей Бургас. Всички права запазени.