На 9 февруари 2015 г. се навършват 175 години от рождението на варненски и великопреславски митрополит Симеон

Този забележителен възрожденец е роден и израснал в Бургас с името Одисей поп Николов. Потеклото му е впечатляващо - потомък на стар български род от с.Факия, свързан със Стефан Караджа, по-малък брат на първият кмет на Бургас след Освобождението Нико Попов, чичо на Петър Ников![shrink] През 1856г. постъпва в патриаршеското богословско училище на остров Халки. Тук у него за първи път се пробужда българското самосъзнание, за което съдействат както съучениците му, така и обстановката в Цариград по време на борбите за независима българска църква. След завършване на богословското образование, през 1863г. той пътува до Света гора, където изоставя гръцкото си име и приема името Симеон. Учителства за кратко в Цариград и Бургас. Завидният му интелект, образование и морални добродетели го издигат като протосингел на Видинския митрополит, бъдещият пръв български екзарх Антим.

На 21 август 1872г. е избран и ръкоположен за митрополит на Варненска и Преславска епархия. Роден и израснал в крайморско селище, запознат с етнодемографските особености и въжделения на населението, новият владика се превръща в истински духовен закрилник на паството си. В своето първо послание към тях (13. X. 1872г.) той пише: "В това родолюбие и в това постоянство, всепознатите добродетели на православните българи във Варненско, ще намеря и аз най-силната и най-здравата опора на моите сили и на моите трудове". Навсякъде, където за пръв път посрещат новия български владика,
възторгът е неописуем.

Митрополит Симеон възглавява своята катедра в продължение на 65 години (1872-1937) - случай без прецедент в целия православен свят. Той не само строи катедралата във Варна (1880-1919) и множество храмове в своята епархия, но е инициатор за издаването на "Църковен вестник" (от 1900 г.) и за синодалния превод на Библията (1925 г.) Избран е за постоянен член на Светия синод (1874-1913) и негов председател (1888, 1902-1905). Участва в уреждане на църковната организация в Княжество България и реформирането на Екзархийския устав. Големи са заслугите му за повишаване равнището на богословското образование в страната, за създаване на солидна база за водене на учебния процес. По негова инициатива се открива висше богословско училище в София, което по - късно се оформя като богословски факултет. Не без негово съдействие се построява и Софийската духовна семинария.
До края на земния си живот (1837 г.) митрополит Симеон отдава човеколюбивото си сърце на своя български народ, за да въплъти думите на Исус „По делата им ще ги познаете!”
[widget="photo" name="a178" params="albid=178&rows=1&width=500"]
Използвани са материали от „Българското Черноморие през Възраждането” на Велко Тонев; Документи на Варненската и Великопреславска митрополия и материали от фонда на Исторически музей-Бургас

Автор: Иванка Делева - уредник в Историческа експозиция на РИМ Бургас

Тагове: