< Новини
Денят на народните будители – размисли и страсти
Вторник, 01 Ное 2016 - Исторически музей
Автор: Иванка Делева

Преди няколко дни бях на родителска среща на дъщеря ми, петокласничка. Родители и учители бяхме единодушни, че на децата ни училището не им е най–важното. Те си имат съвсем други „важни“ неща, на които да посветят времето си. Учителите отбелязаха, че сегашните деца обичат да им е лесно...Защото получават всичко наготово...Ако родителите искат да запазят любознателната искра и желанието на децата си да учат и напредват – това ще им струва много усилия и постоянство...Потвърждавам впечатлението!

Скоро след това прочетох нещо, което ме потресе, но и донякъде обясни защо се получава това разминаване между учениците и традиционната за българите образованост. В своята монография „Българите са в основата на човешката цивилизация“ Евгений Сачев констатира, че още в края на 20 в. се оформя като водеща тенденция т.нар. корпоративен подход в създаването на стандарти, нормативи и правила. Въвеждат се общи критерии, индикатори и показатели за всичко. Корпоративната култура налага консумативен модел в обществените отношения и се започва с промяната на главната цел на образованието - да се създават компетентни потребители, а не хармонично развити и творчески мислещи личности?! Ужас! Като се замисля, в голяма степен образователната система постига това. Дори не ги научава да бъдат и компетентни, а просто потребители. Зомбита, на които им се налага всекидневно да избират между 50 вида плодово мляко в магазина, вместо между 50 книги?!

Налагането на такъв модел на социално поведение води не само до унищожаването на културното многообразие, но и на традиционните ценности, на традиционните морални норми. След това идва реда на езиковото разнообразие и установените общностни писмени системи. Стигна се дотам, че дори в България, най-старата не само в Европа държава, но и с най-старите език и писменост, се правят безумни опити за заменяне на кирилицата с латиница и за въвеждане на официални езици, чужди на българската национална култура и идентичност, като турския и английския?! Стига се до тотални изменения в културното пространство, до нарушаване на културната памет и идентичност и което е ужасяващо – на цялото социокултурно поведение?!
Учителите са разтревожени, родителите сме ужасени, накъде вървим?....

Припомням:
• Най-старите следи от човешка дейност в Европа са открити на територията на България, в пещерата „Козарника“, намираща се в северозападния дял на Стара планина, община Белоградчик. Те са почти два пъти по-стари от смятаните до сега най-древни останки, които са датирани на 40 хил. години. Нанесени са върху кост от неизвестен бозайник. Това е най-древния паметник на символичното (абстрактно) мислене на човека, вероятно прототип на календарна система.
• Край с. Крън, община Казанлък археолозите откриват площад, за който се предполага, че е най-древният в Европа.
• В праисторическо селище край с. Оходен са открити скелети на представители на най-ранната земеделска култура, която възниква в края на 7 и началото на 6 хилядолетие пр. Хр. по нашите земи.
• Най-ранните писмени знаци в света са открити също на територията на България – при с. Градешница – около 10-9 хил. г. пр. Хр.....
share article on facebook share article on twitter share article on google+ share article on tumblr share article on blogger share article on reddit

comments powered by Disqus
Project Common cultural and historical heritage beyond the borders

Морската градина в Бургас

Culture and Heritage for Responsible, Innovative and Sustainable Tourism Actions

Андела, Андезит






Praktiker BG

ПОСЕТЕТЕ НИ


АРХЕОЛОГИЧЕСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Алеко Богориди 21
ЕТНОГРАФСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Славянска 69
ИСТОРИЧЕСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Лермонтов 31
ПРИРОДОНАУЧНА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Фотинов 30

КОНТАКТИ & РАБОТНО ВРЕМЕ


+359 (0)56 820 344
main@burgasmuseums.bg

Вторник - Събота от 09:00-17:00
Почивни: Неделя и понеделник

СОЦИАЛНИ МЕДИИ

facebook twitter google+ youtube
Web Development @ OverHertz Ltd © 2009-2017, Регионален исторически музей Бургас. Всички права запазени.