< Майстори и занаяти
Гайтанджийство
Бонка Кънчева

Гайтанджийството е производство на гайтан - плетен вълнен шнур, с който се украсяват традиционните дрехи от аба. Като занаят съпътства абаджийството и терзийството. Първоначално гайтаните се изработват ръчно – жените предат вълната и ги изплитат. По-късно се използва чекръкът, производството се механизира и гайтанджиите изкупуват готова прежда. Силно развитие получава по време на Възраждането и особено през ХІХ век. След Освобождението българските гайтани продължават да се търсят на турския пазар и това продължава до Първата световна война.
Гайтаните се използват за декорация на костюмите. От практично средство за заздравяване на ръбовете и шевовете на дебелите вълнени дрехи те се превръщат в сложна рисунка - свидетелство за усета на българката към красивото, за нейните творчески възможности и майсторство при изработката.


Майсторката на гайтани и шевици Бонка Кънчева

С приложничката Бонка Кънчева се запознахме през лятото на 2011г. по повод подготовката на съпътстващата Международния фолклорен фестивал програма на РИМ – Бургас. Подредихме в Етнографския музей изложбата й „Приказни гайтани”, а през дните на Фестивала майсторката демонстрира уменията си пред посетителите.
Тя изработва пана с традиционната техника на гайтаните. Върху вълнени платове, панама или престилки, тъкани от майка й, с пресукани вълнени конци оформя фигури и ги зашива. Украсява ги с мъниста и пайети. Слънца, клонки, цветя, птици, кукери оживяват в нейните творби. Така тя възражда един стар български занаят – гайтанджийството.
Бонка Кънчева е от Ямбол, работила е там като детска учителка, а сега живее в Атия.
Мотивите и сюжетите измисля сама, спомняйки си носиите, които е виждала на пазара и празниците в Ямбол. Не рисува предварително, творбите си създава спонтанно.

„Искам да запазя и разпространя шевицата, както я зная от детството си....Като се събудя, често си представям най-различни цветове и си казвам:„ с този става пеперуда, с този – птичка”. Понякога минавам покрай някоя ограда с орнаменти и веднага ме парва мисълта – може да стане красиво пано, като го съчетая с моите фигури”, споделя Бонка.

Нейни пана притежават много българи и чужденци. Сред тях е и поетът Валери Петров.
Участвала е с изложби в АЕК „Етъра” - Габрово, в Националния дворец на културата, на занаятчийски изложения в Унгария, Словакия, Турция, Япония.

Росица Топалова, уредник в отдел "Етнография"

share article on facebook share article on twitter share article on google+ share article on tumblr share article on blogger share article on reddit

comments powered by Disqus
Project Common cultural and historical heritage beyond the borders

Морската градина в Бургас

Culture and Heritage for Responsible, Innovative and Sustainable Tourism Actions

Правна кантора ИВАНОВА И СЪДРУЖИЕ






Търговска верига Зора

ПОСЕТЕТЕ НИ


АРХЕОЛОГИЧЕСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Алеко Богориди 21
ЕТНОГРАФСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Славянска 69
ИСТОРИЧЕСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Лермонтов 31
ПРИРОДОНАУЧНА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Фотинов 30

КОНТАКТИ & РАБОТНО ВРЕМЕ


+359 (0)56 820 344
main@burgasmuseums.bg

Вторник - Събота от 09:00-17:00
Почивни: Неделя и понеделник

СОЦИАЛНИ МЕДИИ

facebook twitter google+ youtube
Web Development @ OverHertz Ltd © 2009-2017, Регионален исторически музей Бургас. Всички права запазени.