< Традиционни изкуства
Пенка и Янка
С любов към народната песен

[center]С любов към народната песен[/center]
Най-значителен и разнообразен художествен дял в българския фолклор са народните песни. Народната песен изминава дълъг път на историческо развитие. Първите сведения са от ІХ – Х век, а най-много песни са запазени от ХVІІІ век, създадени от певци, гуслари, гайдари, кавалджии. Изпълняват ги на празници, на нивата, край стана, на седенки, в тъжни или радостни дни. Разпространяват се от уста на уста, пренасят се от едно населено място на друго. Близки до сърцето на всеки българин, те се предават от поколение на поколение, съхраняват се и непрекъснато се обогатяват.

Вече трета година в празниците на Етнографския музей участват две певици от Странджа. Безкористно, с ентусиазъм, на живо, от все сърце. Силните им и ярки гласове създават усещането, че пее цял хор.

Това са Пенка Дражева и Янка Христова.

Пенка Дражева е родена в село Светлина, община Средец. Работила е в Нефтозавода, а сега е пенсионерка. Любовта към народната песен е наследила от семейството и най-вече от майка си. От дете обича македонските песни, тъй като коренът на баща й е от Македония. Изявявала се е самостоятелно по събори и фестивали. Понастоящем пее в Хор на ветераните на „Лукойл” – Бургас с ръководител Веселин Тодоров.

Янка Христова е от град Средец. Работила е в Дървообработващия завод „Гочо Иванов” в Бургас. Израснала е в семейство, където народната музика е била на почит. Баща й свирел на гъдулка и на мандолина, а майка й пеела. Родственица е на Янка Рупкина. Последната песен, която Янка е научила от майка си – „Аз отивам на дюкяна”, до ден днешен не е изпълнявана от никой народен певец. Като солистка в работнически самодейни фолклорни състави е печелила много награди. Участвала е във фолклорна група към завод „Гочо Иванов” с ръководител Петър Бакалов.
Любовта към народните песни предава и на внучката си, която също пее.

Днес Пенка и Янка пеят заедно в Ансамбъл „Гоце Делчев” към Културно-просветно дружество „Пелистер” и в Клуб „Морски звуци” – Бургас.
В богатия репертоар на певиците влизат тракийски, странджански и македонски песни. Любимите им сред тях са „Провикнал ми се зелен здравец”, „Яно, бяла Яно”, „Тъмен се облак зададе”, „Питат ме, мамо, в село момите”, „Кальо, Калино”, „Китчице”, „Бояне, либе, Бояне”, „Провикнала се Боряна”.

[center]

[/center]

Росица Топалова и Красимира Дубарова, уредници в отдел "Етнография"
share article on facebook share article on twitter share article on google+ share article on tumblr share article on blogger share article on reddit

comments powered by Disqus
Project Common cultural and historical heritage beyond the borders

Морската градина в Бургас

Culture and Heritage for Responsible, Innovative and Sustainable Tourism Actions

Правна кантора ИВАНОВА И СЪДРУЖИЕ






Търговска верига Зора

ПОСЕТЕТЕ НИ


АРХЕОЛОГИЧЕСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Алеко Богориди 21
ЕТНОГРАФСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Славянска 69
ИСТОРИЧЕСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Лермонтов 31
ПРИРОДОНАУЧНА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Фотинов 30

КОНТАКТИ & РАБОТНО ВРЕМЕ


+359 (0)56 820 344
main@burgasmuseums.bg

Вторник - Събота от 09:00-17:00
Почивни: Неделя и понеделник

СОЦИАЛНИ МЕДИИ

facebook twitter google+ youtube
Web Development @ OverHertz Ltd © 2009-2017, Регионален исторически музей Бургас. Всички права запазени.