< Фауна
Средиземноморска жълтокрака чайка
Larus michahellis

Свикнали сме да я виждаме навсякъде около нас, приемаме я за даденост, а всъщност знаем толкова малко за нея. Всяка година нахлуваме в нейните владения без да забелязваме тази необикновена птица, която с пълно право можем да наречем владетел на нашите морски курорти.

В България се срещат над 10 вида чайки. От тях сребристата чайка или гларусът, както я наричат хората, е най-широко разпространена. Сложна е таксономията на този вид. Вече няколко пъти учените променят видовото име или статусът му. Според последните изследвания това вече е самостоятелен вид с таксономично име средиземноморска жълтокрака чайка Larus michahellis.

Размахът на крилата й достига до 146 см. Гърбът и крилата са сиви като най-дългите махови пера са черни с бели петна по върховете. Крилата са широки и заострени, характерни за отличните летци. Останалите части на тялото са бели. Клюнът им е масивен, върхът му е извит надолу. Подклюнието е с червено петно, а около окото има червен кръг. Краката са жълти с плавателна ципа. Младите са пъстри, с преобладаващи кафяви тонове, докато окраската на възрастните птици е повече бяла с различни нюанси на сивото и черното. За всички чайки е характерен както възрастов, така и сезонен диморфизъм, т.е. оперението им се променя в зависимост от възрастта и сезона.

Като типичен морски вид някога тя е гнездила по скалите, плажовете и островите на Черноморското крайбрежие. Преди повече от век обаче птиците откриват, че градовете предлагат много удобни за гнездене места, а храната е изобилна през цялата година. Освен това там не се срещат и техните естествени врагове. Затова част от средиземноморските жълтокраки чайки започнали да гнездят по покривите на къщите и популацията на вида се разделила. Днес много повече птици се заселват в черноморските градовете и само на отделни, труднодостъпни, скалисти места остават да се размножават отделни двойки.

Едно от последните естествени гнездилища на средиземноморската жълтокрака чайка, които са се запазили и днес, са островите Свети Иван, Свети Петър и Свети Тома. Тук тези птици се размножават в шумни и многочислени колонии, наброяващи няколкостотин двойки. Строежът на гнездата започва в края на март. Самото гнездо е скрито на завет сред тревата, под някои храст или между скалите. Представлява плитка ямка, постлана с тревни стъбла, перца и дребни камъчета. Тъй като гнездата са построени на открито на земята, като допълнителна защита в еволюцията на вида се е оформило и специалното оцветяване на яйцата им. Пълното люпило се състои от 2-3 яйца, от тъмнокафяви до синкавозелени, изпъстрени с много, тъмни на цвят и с различни по големина петна. На фона на скалите или пръста, това оцветяване ги прави невидими за хищниците. Когато наближи време да се излюпят, по черупката на яйцата се оформя мрежа от грапавини, които скоро се превръщат в пукнатини. Малкото има върху клюна си една подутина, наречена яйчен зъб. С негова помощ то пробива отвор в черупката, който постепенно разширява. Освобождаването от яйцето не е лесна работа. То продължава няколко часа и коства много усилия на малкото. Затова вече извън черупката на него му трябва известно време да си възвърне силите. През това време пухът, с който е покрит, изсъхва и то вече не изглежда толкова безпомощно. Малките на сребристата чайка са така наречените гнездобегълци. Това означава, че няколко часа след като се излюпят и изсъхнат, те вече могат да ходят и да напускат гнездото. Окраската им много прилича на тази на яйцата и отлично ги скрива от погледа на евентуални хищници. Все пак първият ден те го прекарват в гнездото, а възрастните птици идват по няколко пъти на ден да ги нахранят. Едната птица стои в гнездото и ги топли, докато партньорът й търси храна.

През горещите месеци скалите и покривите на черноморските къщи силно се нагорещяват. Сгушени край комини или храстчета малките сребристи чайки се опитват да се скрият от жарките лъчи на слънцето. Те се възползват и най-малката възможна сянка. Понякога дори се опитват да се скрият под възрастната птица, в търсене на прохлада. Задъхват се от жегата и клюновете им се непрекъснато отворени.

Макар че сме свикнали да ги виждаме през цялата година около нас, средиземноморските жълтокраки чайки също мигрират както лястовиците, щъркелите и другите прелетни птици. Разбира се техните прелети са много по-скромни. Първоначално те скитат само между местата, където се хранят и където почиват. Въпреки, че те най-често са разположени само на няколко километра едно от друго, чайките всеки ден прелитат в групи от по десет – петнайсет птици, строени в неправилни триъгълници.

Скоро след като напуснат гнездата младите чайки започват един друг вид скитания. Тъй като те достигат полова зрелост едва на третата или четвъртата си година, дотогава се скитат на далечни разстояния. Увлечени заедно с ятата на другите видове чайки те напускат пределите на България и обикалят околните държави. Ще се завърнат по местата, където са се излюпили, за да си намерят партньор и самите те да отгледат поколение. Понякога срещат партньорите си другаде, но заедно се връщат в България, за да се размножават. Такъв интересен случай беше наблюдаван преди години в град Бургас. В самия център на града двойка гнездеше върху покрива на къща срещу хотел България. Орнитолози от Българската орнитологическа централа (секция в БАН, която отговаря за изследването на миграциите на птиците в България) забелязали, че мъжката птица има пръстен на крака. Тъй като чайката не можела да бъде уловена, няколко човека „въоръжени” с бинокли успели да разчетат надписа върху пръстена. Така станало ясно, че птицата е била опръстенена в Гърция като млада, а по-късно е дошла в българския град да се размножава.

Но все още не знаем къде точно скитат нашите жълтокраки чайки. За да отговорим на този въпрос за пръв път тази година малките средиземноморски жълтокраки чайки, излюпени на остров Свети Иван, бяха маркирането с цветни пръстени. Тези пръстени са закупени по проект на РИМ Бургас и Фондация „Америка за България”, както и с финансовата подкрепа на фирма „Екотан”. Те са сини с бели букви и цифри, които правят уникален код, който лесно се наблюдава от разстояние, без да е необходимо птиците да се улавят. Сега с нетърпение очакваме малките да полетят и да напуснат острова. Най-вероятно първите хора, които ще видят маркираните млади птици, ще са жителите на град Созопол. Ако наблюдавате такава птица, опитайте се да разчетете кода върху пръстена. Той е образуван от буква К и три цифри след нея.

[center][/center]

На телефона на Природонаучната експозиция на РИМ Бургас (056 84 32 39) очакваме всякаква информация, която може да ни съобщите.

д-р Светла Далакчиева

[center][/center]
share article on facebook share article on twitter share article on google+ share article on tumblr share article on blogger share article on reddit

comments powered by Disqus
Project Common cultural and historical heritage beyond the borders

Морската градина в Бургас

Culture and Heritage for Responsible, Innovative and Sustainable Tourism Actions

Правна кантора ИВАНОВА И СЪДРУЖИЕ






Praktiker BG

ПОСЕТЕТЕ НИ


АРХЕОЛОГИЧЕСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Алеко Богориди 21
ЕТНОГРАФСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Славянска 69
ИСТОРИЧЕСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Лермонтов 31
ПРИРОДОНАУЧНА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Фотинов 30

КОНТАКТИ & РАБОТНО ВРЕМЕ


+359 (0)56 820 344
main@burgasmuseums.bg

Вторник - Събота от 09:00-17:00
Почивни: Неделя и понеделник

СОЦИАЛНИ МЕДИИ

facebook twitter google+ youtube
Web Development @ OverHertz Ltd © 2009-2017, Регионален исторически музей Бургас. Всички права запазени.