< Майстори и занаяти
Обработка на вълна. Плъстене
Работилница за вълна „Златното руно”

[center]Работилница за вълна при Сдружение „Златното руно” – с. Звездец[/center]

Изработването на изделия от нетъкан текстил – плъсти, е традиционен български занаят.
Най-ранното сведение за плъстени изделия в старобългарските писмени паметници се отнася към Х - ХІ век, а запазените образци са от XVІІ, XVІІІ, XІX и първата половина на XX век.
Странджа е един от районите, където се е практикувало това древно изкуство. Основната суровина е овчата вълна. Използва се свойството на вълната да се сплъстява чрез пране, без помощта на сложни устройства, машини и технологии.
Самото правене на плъстта се нарича „валяне”. За целта сковавали „одър” от дъски, който поставяли върху забити четири кола или върху „шейна”. Това ставало на двора, най-често в края на лятото, когато е слънчево и горещо, за да може плъстта да изсъхне.

Тъй като плъстите имат изключителни топлоизолационни и влагоустойчиви качества още в далечни времена българите ги употребявали за постелки, за езда на коне без седло, (известни като „тегалтия”, „телтия”, „стеле”), за строеж на палатки, при поход.

Вълната задържа въздух и водата се стича по повърхността, без да може да проникне в дълбочина. При потапяне във вода, леката вълна плува, а вече намокрена, поради особената си структура, много бързо се оцежда.

Първият етап на обработка на вълната е пране на „серавата” вълна – заливане на вълната с топла вода, за да се изчисти от органическите мазнини по нея, т. нар. „сер”. Следва изсушаване и разделяне на качества, по предназначение. Вълната от руното се боядисва в растителни бои, багрилата на които получават от различни растения, корени и др. Това става в големи глинени „кюпове”, в които поставят вълната, заливат я с хладка вода, поставят багрилните растения и „заравят” кюповете в непрегоряла тор да престои няколко дни при постоянна температура. За да се приготвят „фитили” с различна дебелина за „кроене” и „шарене” на плъстта, боядисаната вълна се разчепква и след това се развлачва или разбива на „лък” от майстор „дръндар”. „Ярината” и „дребта” са използват за средния слой на плъстта, настилани равномерно или правени на ”къдели”, които нареждат веднъж по ширина, веднъж по дължина на няколко слоя, според желаната дебелина.

Плъстените изделия дават големи възможности за творчество. Докато при тъканите от предени влакна се съобразяваме с посоката на нишките, при плъстите това не е необходимо. Предварително обагрените вълнени пластове могат да се разполагат във всички посоки, като цветовете се припокриват или преливат един в друг. Ясно очертани детайли, могат да се комбинират с абстрактни петна. С цветни парчета вълна може да се „рисува”, като дори може да се постигне преден и заден план на изображението, перспектива, светлосянка.

Вълната заема и запазва обем. Чрез моделиране се правят фигурки на животни, аксесоари, изделия с вътрешна кухина, които, несъмнено, са част от съвременното приложно изкуство.

И днес, в сърцето на Странджа планина, може да се види истинска Работилница за вълна. В село Звездец жените от Сдружение „Златното руно” с ентусиазъм вършат всички дейности, свързани с обработката на вълна – парене, пране, сушене,чепкане, дарачене, боядисване с естествени багрила, предене, плетене, тъкане, плъстене. Вълната изкупуват от местните овчари и започват...

Споделят, че най-трудно се постига наситен червен и черен цвят, затова понякога се налага повторно боядисване. За червено събират корени на брош или мак, много мак – седем килограма макови цветове за един килограм вълна! В жълто и зелено оцветяват вълната тетрата, бръшлянът и лозовите листа.

С това се занимава Донка Костадинова. Тя събира билки в гората и багри вълната. Тя не е горска фея, завършила е индология и английска филология, но обича родното си място и вярва, че традицията ще бъде съхранена.

Жените от Звездец – Бърза, Керка, Мара, Мария, Радка, Янка, са ни гостували на Есенния събор 2011г. и в Нощта на музеите. Те не само представят изделията на Работилницата за вълна и демонстрират уменията и сръчността си, но с народните песни, уникалния манов мед, сушените билки, с ведрото си настроение носят в двора на Бракаловата къща частица от Странджа.

[url=http://www.facebook.com/pages/Работилница-за-вълна-Странджаfleece-workshop-Strandja/126007077491917]Още за Работилница за вълна при Сдружение „Златното руно” ще откриете на страницата им във Фейсбук.[/url]

Росица Топалова, уредник в отдел "Етнография"
share article on facebook share article on twitter share article on google+ share article on tumblr share article on blogger share article on reddit

comments powered by Disqus
Project Common cultural and historical heritage beyond the borders

Морската градина в Бургас

Culture and Heritage for Responsible, Innovative and Sustainable Tourism Actions

Андела, Андезит






Praktiker BG

ПОСЕТЕТЕ НИ


АРХЕОЛОГИЧЕСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Алеко Богориди 21
ЕТНОГРАФСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Славянска 69
ИСТОРИЧЕСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Лермонтов 31
ПРИРОДОНАУЧНА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Фотинов 30

КОНТАКТИ & РАБОТНО ВРЕМЕ


+359 (0)56 820 344
main@burgasmuseums.bg

Вторник - Събота от 09:00-17:00
Почивни: Неделя и понеделник

СОЦИАЛНИ МЕДИИ

facebook twitter google+ youtube
Web Development @ OverHertz Ltd © 2009-2017, Регионален исторически музей Бургас. Всички права запазени.