< Руди и минерали
Кехлибар
Succinit

На английски името "amber" вероятно идва от арабската дума анбар. Руското му наименование е "янтарь". Значението на латинската дума за кехлибар - succinum "сукцинум" е дървесен сок. Римляните наричали кехлибара „амулетум”, културите от Ориента - "карабе" (привличащ сламки), а евреите –„хаш мал”.

Днес е общоприето мнението, че кехлибарът се образува от смолата на обединения вид борове Пинус сукцинифера. Предполага се, че отделяната от тези борове смола е била достатъчно рядка (течаща), за да се запазят много добре попадналите в нея насекоми. Най-често се намират попаднали мушички, по-рядко оси, хлебарки и малки гущери.

Минераложкото му име е сукцинит (от сукцус – дървесен сок). Среща се във вид на капки, висулки, натеци с различна форма и големина. Цветът варира от безцветен и бледожълтеникав до червеникавокафяв. Полупрозрачен или прозрачен, с мътен отблясък. Потъмняването идва от въздушните балончета, останали затворени в него, когато се е втвърдявала смолата. Най-широко разпространени са разновидностите в жълти тонове. Притежава твърдост – 2,5 по скалата на Моос.

Кехлибарът е познат на човечеството още от дълбока древност. Той е един от първите скъпоценни камъни заедно с кварца и нефрита, на които човекът е обърнал внимание.
По света има многобройни прекрасни и вълшебни легенди за неговия произход. Норвежците разказват, че се е образувал от сълзите на богинята Фрея, капещи в морето. Софокъл смятал, че това са сълзите на индийските птици, оплакващи смъртта на Мелеагър. Римският писател Плиний от I век от н. е. твърди, че това е вкаменена урина от рис - по-тъмните екземпляри - от мъжки, по-светлите - от женски.

Древногръцкото име на кехлибара е електрон (ηλεκτρον), означаващо "направен от слънцето" и свързвано с бога на слънцето Хелиос, една от чийто титли е Пробуждащият Електрон. Според древните гърци, кехлибарените зрънца са вкаменени сълзи на Хелиадите, които оплаквали смъртта на брат си Фаетон. Легендата гласи следното: „Един ден Фаетон, син на Хелиос - Богът на Слънцето, успял да убеди баща си да му разреши да покара слънчевата колесница. Бащата се съгласил, но щом огнените коне усетили, че този който ги направлява е неопитен, подивели и едва не погубили планетата Земя в страшни пламъци. Разгневеният Зевс го пронизъл с мълнии и тялото му паднало в река Еридан. Така горчиво плакали неговите сестри и майка, че боговете ги превърнали в тополи. Но и превърнати вече в дървета, те продължили да плачат. Сълзите им падали и се превръщали на късове кехлибар.”

Увлечението по кехлибара се дължи не само на красотата, но и на суеверните представи за свръхестествените му и лечебни свойства. Смята се например, че талисманът от кехлибар предпазва от уроки. Носи се поверие, че е достатъчно да се допреш до кехлибар, за да пречистиш тялото си. Това е причината, поради която броениците се изработват предимно от него.

Широко са го ползвали и древните лекари. Приписвали са го при кръвотечение, за понижаване на температурата на болния и дори при заболяване на щитовидната жлеза. А необичайното му свойство да привлича след натриването си с вълнен плат дребни късчета хартия е карало хората да му приписват магическа и тайснствена сила.

Те вярвали, че амулетите с кехлибар притежават невероятни защитни сили. Популярните навремето в Шотландия "ламерски" (кехлибарени) мъниста се смятали за много ефикасно магическо средство срещу всякакво зло, за предпазване от заклинания и лош късмет и като лекарство срещу всякакви болести. Много хора в Шотландия и Европа и до днес носят такива гердани. Покойният персийски шах носел голям къс кехлибар около врата си, за да го пази от убийци.

Инж.Петя Йорданова
share article on facebook share article on twitter share article on google+ share article on tumblr share article on blogger share article on reddit

comments powered by Disqus
Project Common cultural and historical heritage beyond the borders

Морската градина в Бургас

Culture and Heritage for Responsible, Innovative and Sustainable Tourism Actions

Правна кантора ИВАНОВА И СЪДРУЖИЕ






Търговска верига Зора

ПОСЕТЕТЕ НИ


АРХЕОЛОГИЧЕСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Алеко Богориди 21
ЕТНОГРАФСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Славянска 69
ИСТОРИЧЕСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Лермонтов 31
ПРИРОДОНАУЧНА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Фотинов 30

КОНТАКТИ & РАБОТНО ВРЕМЕ


+359 (0)56 820 344
main@burgasmuseums.bg

Вторник - Събота от 09:00-17:00
Почивни: Неделя и понеделник

СОЦИАЛНИ МЕДИИ

facebook twitter google+ youtube
Web Development @ OverHertz Ltd © 2009-2017, Регионален исторически музей Бургас. Всички права запазени.