Музиката на Странджа

Странджа е подобласт на най-голямата и централна музикално-фолклорна област – Тракийската. Тракия е със силно влияние върху другите области, тъй като там има много преселници тракийци, например в Добруджа и в Северна България.

В Странджа живее много старо население. Там е запазен още от древността обичаят Нестинарство, който е придружен с песни, хора и свирни. Музиката, която го съпровожда, е в изпълнение на гайда и тъпан в ритъма на размер 12/16 или 2/4. Играе се Нестинарско хоро.

Важно място в живота на странджанци заема цикълът от пролетни младежки игри „Филек”, при които на песента и танца се отрежда централно място. Поляната, на която се играят тези игри, също се нарича „филек”. По-късно те се разпространяват в цяла България и се играят от деца.
Характерни за тракийския бит и фолклор са коледните обичаи с богат репертоар от коледарски песни. Изпълняват се също и много трапезни песни – бавни, провлечени, богато орнаментирени.
За пеенето в Странджа е характерно особено „тремоло”(трептене) на гласа. Народните музикални инструменти, които се използват в Странджа, са гайда, кавал, тъпан и малко кавалче, наречено „цафара” или овчарска свирка.

Йовчо Григоров Стойнов е роден в село Вратица, Бургаско. От дете обича народната музика, баща му е свирил на кавал. Самоук музикант е – бил е в пети клас, когато му купуват първия акордеон. Така започва. Свири по сватби, като в репертоара му влизат тракийски и странджански песни и мелодии.
По професия е стругар – работил е в завод „Червено знаме” и НХК. Днес е пенсионер.

Александър Георгиев Стоянов е от село Бата. Любовта към народната музика е наследил от дядо си. В четвърти клас започва да свири на гайда. В родното му село е имало много гайдарджии, от които той се е учил – Стою Цонев, Петър Душев и др. От малък участва в различни фестивали и печели награди. На първата детска асамблея „Знаме на мира” той е единственият участник, свирил на гайда, от Бургас и Бургаски окръг. Печели и златен медал на детския фестивал в Приморско. Три години подред е участвал на фестивала за надпявания в село Босна.
По професия е шлосер. В момента работи в БДЖ – Бургас като стрелочник. През свободното си време е сарач – прави цървули и конски амуниции. А уменията си на гайдар предава на децата от село Бата. Синът му Апостол предпочита акордеона, а дъщеря му Анита танцува народни танци.
[center][youtube=0pcYR49UiR0]
[youtube=iWXqkxmy524][/center]

Росица Топалова и Красимира Дубарова, уредници в отдел "Етнография"