< Майстори и занаяти
Грънчарство
Кольо и Иван Арабаджиеви

На прочутия Никейски събор един от участниците, за да убеди опонентите си, стиснал в ръката си керемида. Станало чудо – от единия край на керемидата лумнал огън, а от другия й край потекла вода. Това бил свети Спиридон. Когато за първи път се опитал да направи съд от глина, не сполучил. Много се старал, но все не успявал, защото глината се лепяла по ръцете му. Разплакал се, сълзите му падали върху сухата глина. Така разбрал, че трябва да я замеси с вода. С лекота направил съд и го опекъл. Оттогава грънчарите го почитат за свой светец.

Грънчарството е занаят за производство на керамика (от старогръцки: κέραμος — глина). Глината се оформя в изделия, които се използват за домакински съдове, стенна украса, в строителството, медицината и науката. Керамичното производство, всъщност, е първото овладяно от човека химично производство.
Историята му, както доказват археологическите находки, датира от праисторическия период. Логично е твърдението, че грънчарството е създадено, след като хората създават селското стопанство, което води до появата на постоянни селища.
То е един от най-старите художествени занаяти в българските земи - наследява традициите на старата тракийска керамика. Важен момент в развитието му е преславската декоративна керамика от края на ІХ и началото на Х в., изключителна като техника и художествен стил, тя е сред най-добрите средновековни образци.

В годините на робството художествената керамика замира, грънчарството задоволява само битовите нужди на населението – произвеждат се съдове за вода и хранителни продукти. През Възраждането грънчарството се съживява. Тогава възникват и редица грънчарски центрове - Боженци, Ресен, Враца и др.
Своеобразна столица на съвременната керамика е село Бусинци, недалеч от Трън и северозападната ни граница. Около селото има богати залежи на различни видове глина, чието смесване била една от тайните на местните майстори. Те умеели да правят съдове, които издават звънливи звуци, когато се чукне по тях. Характерните цветове за бусинската керамика са жълтият, зеленият и виненочервен - т.нар. есенна гама. Бусинската керамика се характеризира най-вече с простота. Повечето от съдовете в този стил са без глазура, а мотивите от украсата изглеждат артистично надраскани.


Инструментите на грънчаря не са много. За копането и първичната обработка на глината се използват копач, права и крива лопата. Грънчарското колело се състои от два дървени диска, монтирани в двата края на вертикална дървена ос. Горният диск е по-малък и върху него се слага глината. Долният е по-голям и по-тежък, направен е от дъб, служи като маховик и за задвижване на оста, а чрез нея и на горния диск. Задвижва се с крак. Други инструменти са дрянови шила, гребачки, стъргалки, кожи за изглаждане на съдовете, четчици за оцветяване, корда за отделяне на готовия съд от колелото.

Но все пак най-важният инструмент на всеки грънчар са ръцете му.

Грънчарството се предава най-често от баща на син.

Когато в Бургас става дума за керамика, всички се сещат за двама души – Кольо Арабаджиев и Иван Арабаджиев - баща и син.

Кольо Арабаджиев е завършил Художествената академия в София със специалност „Декоративно – монументална скулптура”. Създател е на първата в България детска школа по керамика и пластика. Тя е възникнала в училище”Иван Вазов”- Бургас през 1971 година. Най-малката фигурка, изработена там, е 9мм., а най-голямата – 235 см. и тежи 1450 кг. Школата достига своя апогей през 1980г., когато в чест на 1300-годишнината на българската държава се създава декоративно-монументалната композиция „Български фолклор”. Това са 9 фигури на лазарки, кукери, народни музиканти, Хитър Петър на магаре. Три от тях (два кукера и една лазарка) са реставрирани от Иван Арабаджиев и са постоянно експонирани в двора на Етнографския музей в Бургас.

Иван Арабаджиев е завършил Великотърновския университет „Св.св.Кирил и Методий”, специалност „Скулптура”. От 1998 г. работи в Регионалния музей на Бургас като художник-реставратор. Реставрирал е над 500 керамични съда. В школата по грънчарство е обучил стотици деца, продължава и днес.
Всеки, който го познава, знае, че да се опишат изцяло интересите му, е невъзможно. В това са се впускали млади ентусиазирани журналисти, но безуспешно...Затова прилагаме едно негово четиристишие без анализ какво иска да каже авторът...

„Блестящо септемврийско слънце
клепачите блажено се притварят
в сърцето си усещам
радост - зрънце,
голяяяяяяяяямо като песъчинка от Сахара”

[center][/center]
[center][/center]

Росица Топалова, уредник в отдел "Етнография"
share article on facebook share article on twitter share article on google+ share article on tumblr share article on blogger share article on reddit

comments powered by Disqus
Project Common cultural and historical heritage beyond the borders

Морската градина в Бургас

Culture and Heritage for Responsible, Innovative and Sustainable Tourism Actions

Андела, Андезит






Търговска верига Зора

ПОСЕТЕТЕ НИ


АРХЕОЛОГИЧЕСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Алеко Богориди 21
ЕТНОГРАФСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Славянска 69
ИСТОРИЧЕСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Лермонтов 31
ПРИРОДОНАУЧНА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Фотинов 30

КОНТАКТИ & РАБОТНО ВРЕМЕ


+359 (0)56 820 344
main@burgasmuseums.bg

Вторник - Събота от 09:00-17:00
Почивни: Неделя и понеделник

СОЦИАЛНИ МЕДИИ

facebook twitter google+ youtube
Web Development @ OverHertz Ltd © 2009-2017, Регионален исторически музей Бургас. Всички права запазени.