< Флора
Орлова папрат
Pteridium aquilinum

Орловата папрат (Pteridium aquilinum) е многогодишно тревисто растение, отнасящо се към отдел Папратови. Папратовите са едни от най-древните представители на висшите кормусни растения, при които за пръв път в растителния свят се обособява корен. Подземното стъбло на орловата папрат е видоизменено в коренище. При напречен разрез там, където то е по-дебело се вижда тъмно петно, наподобяващо силуета на двуглав орел – оттук и названието на растението – орлова папрат. Коренището достига няколко метра дължина и е силно разклонено, като от всяка негова клонка напролет израства само по един лист. Листата на орловата папрат стигат на височина най-често от 0,5 до 1,5 м, но понякога и до два-три метра. Листните дръжки са дълги колкото петурите или по-дълги. Двойно до тройно перестите петури на всеки отделен лист на растението, чиито главни дялове са също с дръжки, създават илюзия за троен лист.

По долната страна на листата на орловата папрат се разполагат спорангиите, събрани в групи. Те са защитени от подвитите ръбове на листните делчета. Този белег е толкова характерен за орловата папрат, че само той е достатъчен за определянето на вида и различаването му от всички останали папрати, срещащи се в България. След узряването на спорангиите, спорите в тях се разпръскват от вятъра и прорастват, като се образуват прорастък и зародиш. След образуването на коренче, стъбълце и първи лист зародишът започва самостоятелен живот и се формира възрастното растение. Орловата папрат се размножава освен със спори и вегетативно чрез разделяне на коренището. Отрязъци от коренището над 5 см се вкореняват успешно.

Всички части на растението са отровни. Отравяне настъпва, когато части от растението (особено коренището) се използват за храна. В Средна Европа са описани и отравяния при домашни животни, ако съдържанието на растението в сеното е над 20%.

Орловата папрат може да има много различни приложения. В народната медицина се използуват коренището и листата, които се събират през лятото. Корените са богати на скорбяла и от тях може да се произведе лепило, бира или грубо брашно за фураж. Съдържат също пенливи вещества, поради които може да се използва за пране и миене вместо сапун.

Орловата папрат е светлолюбив вид и е разпространен почти по цялото земно кълбо. Расте из умерено влажни тревисти и храсталачни места в покрайнините на горите и в разредените гори, горските поляни, стръмните скатове до 1800 м надм. в. Често формира мощни тревни съобщества самостоятелно или по-рядко с обикновена поветица и други видове в габърово-горуновия, буковия и отчасти и в иглолистния пояс на мястото на унищожени гори. Предпочита песъкливи почви на силикатна основа.

Видът се среща разпръснато при подходящи условия във всички райони на страната, но основните запаси са в планинските райони, и то главно в буковия и иглолистния пояс на Стара планина, Средна гора, Пирин, Родопите, Витоша, където се образуват чисти съобщества.

Божана Рибарова
share article on facebook share article on twitter share article on google+ share article on tumblr share article on blogger share article on reddit

comments powered by Disqus
Project Common cultural and historical heritage beyond the borders

Морската градина в Бургас

Culture and Heritage for Responsible, Innovative and Sustainable Tourism Actions

Правна кантора ИВАНОВА И СЪДРУЖИЕ






Търговска верига Зора

ПОСЕТЕТЕ НИ


АРХЕОЛОГИЧЕСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Алеко Богориди 21
ЕТНОГРАФСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Славянска 69
ИСТОРИЧЕСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Лермонтов 31
ПРИРОДОНАУЧНА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Фотинов 30

КОНТАКТИ & РАБОТНО ВРЕМЕ


+359 (0)56 820 344
main@burgasmuseums.bg

Вторник - Събота от 09:00-17:00
Почивни: Неделя и понеделник

СОЦИАЛНИ МЕДИИ

facebook twitter google+ youtube
Web Development @ OverHertz Ltd © 2009-2017, Регионален исторически музей Бургас. Всички права запазени.