< 100 години Балкански войни
Михаил Зелков
Македонското Военно губернаторство

Бургаският общественик и родолюбец Михаил Зелков и Македонското Военно губернаторство по време на Балканската война

Едно позабравено име, но с достатъчно голям принос в политическата история на града ни и военната история на България. Роденият в Сопот Михаил Зелков, още с пристигането си в Бургас попада в в центъра на политическите страсти. Деен член на Национал-либералната партия той е избран за окръжен управител 1906 -1908 г. и многократно е бил общински съветник в периода 1912-1931 г. Бил е също и народен представител в XIX и XX Обикновено Народно Събрание, а през цялата си политическа кариера се изявява като талантлив и сърцат оратор по наболелите обществени и национални проблеми. Известен е като изключителен поклонник на цар Фердинанд.
В навечерието на Балканската война кланетата над българите в гр. Щип стават повод на митинг в Бургас, Зелков да произнесе прочувствено слово, призовавайки правителството да предприеме мерки за бързото избавление на Македония и Одринско.
През есента на 1912 г. Балканската война избухва и М. Зелков е мобилизиран в състава на 2ра армия, която отначало действа в Одринска Тракия, но в началото на 1913 г. води настъпателни действия на Македонския военен театър. Ето резюме от речта на М. Зелков по повод падането на Лозенград:

Офицери, войници и граждани!
Спомняте си, че Манифеста на Царя за обявявание войната завършваше с възгласа: „Нека храбрата българска армия лети от победи към победи!”
И, ето я: Тя лети.
Само в 6 дена българските войници направиха чудеса.
Всичките ни армии напредват с нечувана бързина.
Те летят.
Завчера завзеха Кърджалий, Дьовлен, Мехомия, Горна Джумая, Мустафа Паша; а вчера – Лозенград.
Войниците в своя устрем, не знаят що е препятствие.
Защо така?
Защото нашите армии сега отмъщават за петвековно робство; отмъщават за тежките кърджалийски и еничарски времена; отмъщават за Батак, Перущица и др. пепелища. Отмъщават за поголовните кланета в Щип и Кочани. Отмъщават за изстрадалите българи от цяла Македония и Одринско.
И те са смели отмъстители.
С нас е бог, защото ний воюваме в името на висшата правда.

Затова армиите ни ще вървят напред и все напред.
Урра – за юначното българско войнство!


Във фонда на Историческия музей в Бургас се съхранява част от личния архив на Михаил Зелков. Особено интересни са неговия оригинален личен печат, дневникът му и др. документи, речи, военни доклади, водени през Балканската война. В Македония, Зелков заема поста Главен секретар на Македонското военно губернаторство в гр. Сяр. Дневникът на Зелков е ценно свидетелство, за това колко напрегната и инфарктна е била военновременната обстановка по цяла Македония. Там малобройните български редовни части и опълченски дружини с цената на върховни усилия удържат напора на гръцките андарти и сръбските армии, при опитите им да окупират изконни български земи. Зелков разказва за терора и погромите, извършени от бившите съюзници, но не пести думи и за българските ответни репресивни действия, често равни по жестокост в стремежа към отмъщение. На война като на война, ще кажат някои!
Дневникът е разчетен и публикуван през 1988 г., след което е предаден на Военно-историческия архив, тъй като той е с определен принос в националната военна история. Поместваме страници от него, попълвани в разгара на онези драматични събития:

„3—а М—а—к—е—д—о—н—и—я”

3 декемврий 1912 г., Лозенград.
Днес главната квартира ми възложи мисията да замина за Македония и формирам, заедно с генерал Вълков, Военно губернаторство за поддържане реда и безопасността в освободения Македонски край, за установяване на правов ред в тая страна. Възхитен съм!

7 декември 1912 г., гр. Драма – гр. Сер
От докладите на окръжния управител и коменданта заключих, че редът в гр. Драма и околностите е възстановен и се поддържа добре. ...
В гр. Сяр пристигнахме в 12 ч. на обяд. Срещнахме се доста дружески с генерал Стилиян Ковачева, който ми каза, че ми предстои огромна и трудна работа.
Първата ми оттук телеграма бе да обявя на всички военни коменданти и окръжни управители, че сме пристигнали, и за всичко до нас да се отнасят. След това написах заповедта* за формиране на губернаторството и подготвих възвание към населението на Македония за насаждение на правов ред в страната. Пратих възванието да се печати на три езика: български, гръцки и турски.

9 декемврий 1912 г., гр. Сер
Вчерашния ден мина в усилена работа.
...
Аз съм от деня на формирането на губернаторството негов главен секретар, но същевременно и началник на щаба и началник на всички други отдели, които се предвиждат в централното управление. Така щото сега съм сам и с неподготвен друг персонал управлявам всички работи.

24 декември 1912 г., гр. Сер.
Успяхме да укротим войводите на нашите чети... Налагаше се да бъдат подчинени на властта, защото някои въоръжени проявили и изстъпления. Войводите разярени настояваха да се отмени. Потрябва дълго да се увещават ...

2 февруари 1913 г., гр. Сер.

Вчера и днес имахме с гръцката кавалерия тук един инцидент...

16 февруари 1913 г., гр. Сер.

Днес предприехме едно стълкновение с гърците в Нигритско. За това ни провокираха гърците. ... Донесохме за това на помощник главнокомандващия генерал М. Савов и получихме разрешение: „отворете си път със силата на оръжието”.

20 февруари 1913 г., гр. Сер.
Днес отрядът ни е бил срещнат с огън при с. Черпища, завързал се бой, а артилерийският ни офицер е ранен в краката. ... Отрядът ни е бомбардирал Нигрита и с. Чирпища и е подпалил няколко здания. Полковник Табаков е поел командуванието му.
* * *

11 март 1913 г., гр. Сер.

Помощник главнокомандващият заповяда да изтикаме гърците и сърбите от всички места, дето са нахлули.

13 март 1913 г., гр. Сер.
Получи се телеграма, че нашите войски са атакували и превзели Одрин. Радостта е голяма. Наредих молебен и парад за 15 того. Вечерта подполковник Караманликис поднесе поздравленията си, но с позеленяло от яд лице.

14 март 1913 г., гр. Сер.
Днес преглеждах две важни преписки за гръцко вероломство и сръбско безредие.
...................

17 юний 1913 г., гр. Сер.
Нощес, по заповед от главната ни квартира, 2-ра и 4-а армии са атакували гърците и сърбите. Днес до пладне донесенията са, че нашите напредват навсякъде.

21 юний 1913 г., гр. Сер.

Получиха се известия, че в някои места нашите войски са се видели принудени да се оттеглят малко пред силния напор на тройно-четворно по-големи неприятелски войски.

22 юний 1913 г., гр. Сер.

Из града на няколко места въоръжени гърци се появяват на малки групи. Стреляли из къщи върху наши ординарци. ... Пристигна от близко село наш пеши ескадрон (98 человека). С него и със затворниците пуснати на свобода и ординарци започнах тероризирането на гърците с избиването на ония, които стрелят и недопущането им да се събират на групи. Оставаме господари на улиците и площадите (до кога ли?).


Като главен секретар Зелков разполагал с много широки правомощия. В правораздаването той прилага безпристрастно отношение, еднакво към всички етноси. Всичко това вдъхва вяра и сигурност на местното население, турците, например бързо преодоляват психологическата бариера и уплаха и все по-често търсят помощта и закрилата на българските администратори. Главният секретар дава разпореждания за съхраняването и събирането на културно-исторически паметници в Македония. Оттогава ще да е датирала симпатията му към историята и музейното дело, защото при новосъздадения Градския народен музей в Бургас (1948 г.) един от първите му служители надничар е именно М. Зелков. Това ни го прави още по-близък по дух, като политик и общественик на Бургас. М. Зелков умира в Бургас на 76 г. До края на живота си той поддържа дружески отношения с българи бежанци от Македония.

Владимир Анигностов
гл. уредник, отдел „История”
share article on facebook share article on twitter share article on google+ share article on tumblr share article on blogger share article on reddit

comments powered by Disqus
Project Common cultural and historical heritage beyond the borders

Морската градина в Бургас

Culture and Heritage for Responsible, Innovative and Sustainable Tourism Actions

Правна кантора ИВАНОВА И СЪДРУЖИЕ






Търговска верига Зора

ПОСЕТЕТЕ НИ


АРХЕОЛОГИЧЕСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Алеко Богориди 21
ЕТНОГРАФСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Славянска 69
ИСТОРИЧЕСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Лермонтов 31
ПРИРОДОНАУЧНА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Фотинов 30

КОНТАКТИ & РАБОТНО ВРЕМЕ


+359 (0)56 820 344
main@burgasmuseums.bg

Вторник - Събота от 09:00-17:00
Почивни: Неделя и понеделник

СОЦИАЛНИ МЕДИИ

facebook twitter google+ youtube
Web Development @ OverHertz Ltd © 2009-2017, Регионален исторически музей Бургас. Всички права запазени.