< Флора
Гинко
Ginkgo biloba

Гинко (Ginkgo biloba) е голосеменно растение, появило се през юра (период от мезозойската ера - преди 270 милиона години). През този период гинкото е имало широко разпространение на сушата и дори след като много други видове изчезнали, това растение се запазило непроменено и е стигнало и до наши дни.

Гинко е единственият съществуващ и днес вид в отдел Ginkgophyta. Векове наред се е смятало, че видът е изчезнал в дивата природа, но е открит отново в Източен Китай. Видът гинко е пренесен в Европа през 18 век, а от края на 19 век се отглежда и у нас. В България гинко се среща сравнително рядко като парково или декоративно дърво.

Гинко е средно голямо широколистно дърво, високо до 20-35 m, като отделни екземпляри в Китай са достигали повече от 50 m. То често има остра корона и дълги неподредени клони. Корените са дълбоки и дървото е устойчиво на вятър и сняг. Образува голямо количество скъсени клонки, по които розетковидно се нареждат листата. Ветрилоподобните листата са единично разположени по удължените клонки. Те имат характерно архаично жилкуване - всяка жилка, навлизаща от листната дръжка в листната петура, се разклонява вилообразно на две, след това всяко разклонение още на две и т.н. докато разклоненията достигнат ръба на листа. През есента листата стават ярко жълти, след което падат, понякога само за 1 до 15 дни.

През 1771 година шведският ботаник Карл Линей нарича това дърво Ginkgo biloba. Името “ginkgo” е фонетичното произношение на японската дума за този вид дърво, а "biloba", т.е. "двуделен" се отнася до характерната форма на листата на дървото – те са с много характерна ветриловидна форма, обикновено врязани на върха.

Гинко е двудомно растение, което означава, че на един индивид има репродуктивни органи само от единия пол, така, че индивидът може да бъде или женски, или мъжки. Мъжките дървета образуват зелени на цвят реси, които разпръскват прашец. Женските индивиди образуват семепъпки, които се залагат по 1-2 на дълга дръжка. Растенията се опрашват от вятъра в късна есен. След опрашването от тях се развиват семената, приличащи на дребни сребристо-жълто-оранжеви сливи или кайсии. От тук идва и името на дървото - “сребърна кайсия”, което на японски се произнасяло като “ginkyo”. Тези подобни на топчета семена са с размер 1,5-2 см. Те са изградени от три слоя: мека, месеста обвивка (при узряване на семената тя ферментира и издава неприятна миризма), твърда част (наподобява черупка на шам-фъстък) и най-вътрешен слой (ядка, състояща се от зародиш, обграден с хранителна тъкан).

Съчетанието от устойчивост на болести и неподатлива на насекомите дървесина правят дърветата гинко дълголетни.

Гинко се развива до надморска височина 1500 метра.
Видът е включен в Червения списък на световно застрашените видове на Международния съюз за опазване на природата (IUCN) с категория „застрашен”.

Божана Рибарова
share article on facebook share article on twitter share article on google+ share article on tumblr share article on blogger share article on reddit

comments powered by Disqus
Project Common cultural and historical heritage beyond the borders

Морската градина в Бургас

Culture and Heritage for Responsible, Innovative and Sustainable Tourism Actions

Андела, Андезит






Praktiker BG

ПОСЕТЕТЕ НИ


АРХЕОЛОГИЧЕСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Алеко Богориди 21
ЕТНОГРАФСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Славянска 69
ИСТОРИЧЕСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Лермонтов 31
ПРИРОДОНАУЧНА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Фотинов 30

КОНТАКТИ & РАБОТНО ВРЕМЕ


+359 (0)56 820 344
main@burgasmuseums.bg

Вторник - Събота от 09:00-17:00
Почивни: Неделя и понеделник

СОЦИАЛНИ МЕДИИ

facebook twitter google+ youtube
Web Development @ OverHertz Ltd © 2009-2017, Регионален исторически музей Бургас. Всички права запазени.