Лозарството и винарството

Лозарството и винарството



<module="photo" id="1289" maxwidth="250" maxheight="300">
Колкото и да е странно, в Библейския разказ за първородния грях не се споменава конкретно ябълката, а се говори за дървото на познанието на доброто и злото. От апокрифа „Откровение Варухово” става ясно, че дървото, свързано с прегрешението, е лозата. Тя е особено създание – и райско, и дяволско. В Рая я посадил архангел Сатанаил, който после се превръща в Сатана. След потопа, обаче, водата отнася една лозова пръчка от Рая. Ной я посажда в земята. Така започва...

Друга легенда разказва, че някога лозата се влачела по земята и не раждала грозде. По Божията воля край нея минало едно магаре и я прегризало. Едва тогава тя започнала да дава грозде. Така човекът разбрал, че трябва да подрязва лозите, за да се радва на техния плод.

Никой не може да каже къде точно най-напред се е родила лозата. Приема се, че родината й като културно растение е Западна Азия - земите около Каспийско и Черно море, Мала Азия, Сирия и Месопотамия. Оттук тя е пренесена в Тракия (Балканския полуостров), Италия, Франция и Северна Африка.

Лозарството е познато в българските земи от най-дълбока древност. Най-старото европейско лозарство се е зародило в Тракия по поречието на Марица още преди 5000 години. Тракийските лозари са били първите учители по лозарство в Европа. Оттогава в продължение на векове гроздето и виното са били непрекъснато спътници на хората, обитавали нашите земи, а лозарството станало техен поминък.

В развитието на лозарството има периоди на разцвет(римското владичество на Балканите), но има и масово изкореняване или унищожаване на лозята (разпадането на Римската империя и преселението на народите). По време на Първото българско царство лозарството отново процъфтява и то така, че се наложило хан Крум да издаде закон за изкореняването на лозята. През средните векове богомилите също се обявяват против виното. Въпреки това лозарството се развило още повече. След падането на България под османско владичество лозарството продължава да съществува. Коранът забранява на мюсюлманите да пият вино, но турците разрешавали на християнското население да произвежда и да пие вино.
<module="photo" id="1297" maxwidth="485" maxheight="350">

В Странджа най-благоприятни условия за развитието на лозарството и винарството има в южните части на планината (Лозенград и Бунархисар) и по черноморското й крайбрежие (Созопол, Ахтопол). За населението на Лозенград и околните села лозарството и винарството са основен и единствен поминък. Лозята му в края на 14 в. заемат площ 150 000 декара. През 17 в. Пътешественикът Евлия Челеби отбелязва, че в село Юскюп (Скопо) – недалеч от Лозенград, се прави „прочуто по всички страни вино”, а лозята и градините на Созопол нямат брой.

В България се отглеждат много сортове лози. В различните периоди лозарите засаждали по-масово едни или други от тях.
Ново лозе се сади на място с източно и южно изложение, за да е на припек от изгрев до залез слънце. Подходяща е песъчливата почва – обработва се по-лесно от черноземната, добивът е по-малък, но захарността на гроздето е по-голяма и лозите са по-устойчиви на филоксерата. Новозасаденото лозе се нарича „младо” или „фитя”. Лозе, което дава плод, се нарича „само лозе” или „амбели”. Така са произлезли имената на селищата Ембелец (Лозенец) и Амболополис (Лозенград). Грижите за плодното лозе започват с резитбата му на Трифон Зарезан. Прекопават го 5-7 пъти. Неслучайно поговорката гласи: „Лозето не иска молитва, а мотика”.Обработката се извършва с няколко вида земекопни сечива в зависимост от местната традиция и вида на почвите.
Когато гроздето узрее, стопаните слагат по лозята си сламени плашила за прогонване на птиците, които нападат гроздовете.

Гроздоберът е през септември. Кръстовден (14 септември) е наречен още Гроздоберник, защото е началото на брането на грозде.
То продължава 20-30 дни. Подготовката за него започва около месец по-рано. Лозарите почистват избите и всички винарски съдове. Бъчва, която ще се използва за първи път, се попарва с вряла вода, раздънва се, измива се с течаща вода и се оставя да изсъхне на слънце. За да отстранят миризмата на мухъл от старите бъчви, ги пълнят с вода, в която са варени дюли или смокини.

За гроздобер се използват различни по големина и форма дървени съдове и кошници: върбова кошничка с дръжка, елипсовиден лозарски кош от лескови пръчки, фута(футия) от дъбови дъги, която може да се носи на гръб, кадос, кораб, направен от дънер, шарапана от топола. Колите за гроздобер имат по-големи и стабилни оси и колела от колите, предназначени за други товари.

В гроздобера участват няколко категории работници: арабаджии (колари), кесаджии (берачи) и футаджии (носачи). Берачите обикновено са млади момичета, моми и жени. На гроздобер тръгват в ранни зори – по втори петли. Всеки берач бере по един ред. Събраното в кошниците грозде се изсипва във футите или кадосите, разположени между редовете. Кадосът побира 40-50 оки грозде и се пълни от 3-4 берачи. Пълните съдове се носят до колата на гръб и се изсипват в шарапаната. На дъното на шарапаната, в единия й край има отвор с улей за източване на ширата. Гроздето в нея се накълцва с лопата или се трамбова с дебело дърво. Колата с шарапаната тръгва към дома на стопанина, след нея вървят и берачите.
<module="photo" id="1291" maxwidth="270" maxheight="300">

За да се изцеди гроздовият сок, шарапанджията тъпче гроздето с боси крака, запретнал крачоли. Под отвора на шарапаната подлагат дървена каца с широк отвор. Когато и тя се напълни, пресипват ширата в бъчвите, за да ферментира. След като ферментацията свърши,,запушват бъчвата и я намазват с каша от пепел и лой или хума. Когато виното узрее, се преточва в друга бъчва, за да се отдели от утайката. Младото вино задължително се преточва три пъти в годината – двадесет дни след като е ферментирало; в началото на януари; в края на февруари или началото на март.

Българинът тачи виното. Много традиционни български празници, обичаи и легенди са свързани с него – и най-вече 1 февруари (14 февруари по стар стил) - денят на Трифон Зарезан, на винарите и лозарите. Народните ни песни възпяват лозата, гроздето и виното – символи на плодородие, благодат, сила, огън, младост, на самия живот...

Росица Топалова, уредник в отдел „Етнография”