Птиците като символ

Символи закодирани в престилките на българката

Животинските образи са първата проява на художествен усет у първобитния човек. Първобитният човек ловец първо е рисувал, по-късно, с развоя на културата, идва до стилизираните рисунки на животни или т. нар. животински орнамент.
В тъканите на Изтока и особено на Византия, животните и птиците съставят само сюжет, който добива характер на сцена, обикновено лов на зверове, представени в орнаментирания сюжет на „свещеното дърво” с двойка животни или птици от двете страни.

Символичното значение на животинската орнаментика върху тъканите се наложило отчасти от обстоятелството, че дълго време тъканите служат за единствена подходяща обвивка за пазене на мощи и светини, пренесени от светите земи.
Животинските орнаменти проникват на българска земя през северните и западни брегове на Черно море под непосредственото въздействие на южната култура – чрез търговия и колонизация. Още у траките се обособява тракийско-скитския животински стил, преминал постепенно и оцелял за много столетия в народното изкуство. Поради рано изчезналите митично-религиозни представи и символи, изображенията на животни приемат декоративно значение, превръщат се в орнамент, който с времето и промените оредява във везмата.(Коев 1951:99)

В научната литература се споменават такива орнаменти най-често върху пазвите на мъжките или женски ризи; по полите на женските ризи. Във фонда на Етнографската експозиция се откриват няколко престилки, върху които има извезани животински/птичи орнаменти. Преобладават избораженията на петела, но има паун, папагал и др. Символите, колкото й да са изчезнали, са дълбоко кодирани. Някога паунът е бил домашна птица на територията на страната и е близко свързан с народните вярвания и песни. Разперената опашка на пауна се е приемала за олицетворение на цялото звездно небе. Символизира изобилие, плодородие, мъдрост, безсмъртие и богатство. Тъй като паунът се размножава бързо и целогодишно, както и поради честата смяна на перата, се приема за символ на фертилността и прераждането; символ на пролетта. Перата му са служели не само за украса, но и против магия и уроки, макар че поради приликата на пауновото перо с око се е смятало също, че има „лош” поглед и носи нещастие. (Ямами 2012:87) Вероятно заради това, паунът на престилката от с. Загорци, Грудовско, е със затворена опашка. В известен смисъл символиката му се припокрива и с тази на петела. Символиката на петела е изследвана и описана подробно от Иван Коев в неговата книга „Българската везбена орнаментика”. Според него петльовото изображение, схващано като символ на слънцето, било разнесено в източните тъкани около V век от Египет, а за родина на петела се счита Индия. В Персия той става свещена птица на слънчевото божество Митра, олицетворявано с белия петел. В сложната система на митическата представа за слънцето то съществувало като дневно и подземно. От тук произлиза почитането на белия и черния петел, с червено-оранжевите пера на крилете и опашката. В това си двояко значение, като свещена птица, петелът се появява в Гърция по време на персийските войни. А от там се пренася и на Балканския полуостров. Петелът като предвестник на изгрева е напълно естествено да се възприема като соларен символ. Освен за проводник на слънцето, той бил приеман и като „часовник”, защото по него отчитали времето – по първи петли, по втори петли, петляно време. В българските народни вярвания с кукуригането си петелът е прогонвал злите сили на нощта – таласъми, караконджули, разни демони. Петелът се възприема като носител на мъжкото начало – потенцията, и женското начало – плодовитостта. Ето защо той е неотменна част от сватбения ритуал. Присъства и в редица обреди, като свещено животно – погребения, раждания. Ползва се като жертвоприношение при започване на градеж на къща или при нейното завършване, в зависимост от регионалните вярвания. Затова все още хората вярват, че къща или колиба без петел ще я нападнат лоши духове и опустява. А там където пее петел, там отива и доброто.

Друг характерен везбен мотив, който се среща из престилките на жените от Бургаски регион, е гълъбът. За него пише и Ирен Величкова-Ямами в „Архаични символи в бродерията”. От древни времена той е символ на Богинята-майка, на женската фертилност и способността й да създава живот. С възприемането на християнството гълъбът става сивол и на душевната чистота и сърдечност, носител на добри вести. Най-често той е извезван около Дървото на живота или като съпътстващ мотив при Богинята-майка.
Знаейки, че всеки мотив си има определена функция и място в облеклото, не е учудващ фактът, че животинските/птичи мотиви се срещат по престилките. Престилката е част от женското традиционно облекло и се поставя върху корема. А горепосочените мотиви като цяло символизират женското начало, връзка с Богинята-майка, с началото и раждането.

Пламена Кирова