Дърворезбарство

Дърворезбарство



<module="photo" id="1412" maxwidth="220" maxheight="300">
Дърворезбарството - художествената обработка на дърво, е основно два вида – плитка (овчарска) и дълбока (иконостасна).

Живеейки през по-голямата част от годината в планината, пастирите изработвали предмети от дърво и ги украсявали. Това са овчарски геги,хурки, ведра, кобилици, столчета, лъжици, солници, свещници, закачалки,изпъстрени с резки, образуващи геометрични орнаменти. Като всяко народно изкуство, те съчетават изискванията за практичност с естетическите качества. Изработени са от различен дървен материал, но най-вече от дървета с твърда и гладка структура – череша, орех, габър, леска, явор, клен , дрян.

Често тази резба има художествени качества и се разпространява върху ракли, домашни иконостаси, дървените елементи на къщите (врати, парапети, долапи, колони).

Дълбоката (иконостасна резба) е много по-богата и въздействаща, тъй като е свързана с църковния ритуал. Мотивите са изключително разнообразни (растителни, изображения на животни и птици, човешки фигури, фантастични образи), а художествените решения - творчески.

Някои от най-старите запазени паметници на резбарското изкуство се отнасят към ХІІІ –ХІVв. , но най-силно развитие резбарството получава през епохата на Възраждането, когато нарасналото национално самочувствие и материално състояние се изразяват и в по-богата украса на къщите, административните сгради, църквите и манастирите. Тогава традиционната дърворезба добива по-висока обществена значимост.
През ХІХв. се оформят прочутите дърворезбарски школи – Тревненска, Самоковска, Дебърска, Банско-Разложка.
<module="photo" id="1418" maxwidth="480" maxheight="400">


Костадин Димитров Майстора е роден през 1946г.в село Люляково, в рода на Димитър Американеца, потомък на българи преселници от Мала Азия. Още като дете има артистичен талант и влечение към изкуството – пее, свири на акордеон и рисува. Но най-важна за него е дърворезбата – усеща я като духовна потребност, като възможност да изрази вродената си фантазия, като начин на живот.
Началото е свързано с една национална изложба на художествените занаяти в село Орешак, около Троян. Там вижда творбите на големите български резбари и разбира, че, освен вдъхновение, за професионална изява е необходимо и академично образование.

През 1977г., вече като студент в Художествената академия от групата на проф. Асен Василев, Костадин Димитров участва в голяма национална изложба. Представя се с дърворезбен таван, шкаф и софра. Така става член на Задругата на майсторите в София.
Продължава обучението си в Художествената академия на Полша и я завършва успешно. Творбите му участват в множество международни изложби, някои от тях са притежание на частни колекционери от Австрия, Германия, Великобритания, Русия и САЩ.

Динко е изработил иконостасите на няколко манастира в Полша, Белорусия и Литва и на църква в Полша. Направил ги от орех и череша, вдъхнал им живот. Там и сега го наричат „Българският майстор”.

Днес, след 28 години емиграция, Костадин Димитров отново е в България. Дърворезбите му, основно от дъб и бук, носят български мотиви и характерното българско светоусещане. Те разказват за неведомите връзки между живота и изкуството, за мъката на всеки творец, за радостта да сбъднеш детската си мечта...

[center][youtube=cLF2JXcBlbw][/center]

Росица Топалова, уредник в отдел „Етнография“, РИМ Бургас