Народни звукови играчки

Народни звукови играчки



В българската народна традиция още от малки момчетата се учат в семейството – от дядото, бащата – сами да си изработват различни видове музикални играчки. Това е било любимо занимание на децата по села и градове. Звукът се произвежда чрез надуване, търкане или удряне. Звуковите играчки направени от деца са твърде разнообразни по форма и материал. Много от тях се правят от растителни материали, каквито са налице през различните сезони. Затова техния звук се чува от ранна пролет до късна есен. Едни детски звукови играчки се правят от стъблата на балдаран, царевица, тръстика, други от клоните на върба, трети от листата на трева, лук и др.

БРЪМКАЛО

Изработва се от тънка, суха, малка дъсчица, привързана за дълъг канап до 70-80см. При въртене в кръг се получава звук, който зависи от бързината на движението на бръмкалото. Звукът е с неопределена височина, но се променя по височина - от ниски до високи звукове; по динамика от „р”/тихо/ до „f”/силно/; по трайност – от дълги и кратки звукове, а също и по тембър. Създават се интересни звукови „картини”, наподобяващи вятър, вой на животни и др.

<module="photo" id="1437" maxwidth="485" maxheight="300">



ВЪРБОВА СВИРКА

Изработва се през пролетта, когато дървото е сочно, с диаметър до 3см. Свирката има форма на човка на птица и е дълга до 12-15см.
Изрязва се кората и стъблото в дълбочина до 5-6мм, след което кората се очуква с твърд предмет и се изхлузва. Върху оголеното дърво се изрязва /при човката/ част от повърхността до отвора за свирене и отново кората се нахлузва. Тембърът е остър, а звукът силен.
<module="photo" id="1436" maxwidth="485" maxheight="300">


ПИСКУН С ТОПЧЕ

Изработва се като върбова свирка, във вътрешността се поставя зърно от грах. То трябва да се движи и това създава специфичен тон, подобно на спортна свирка.
<module="photo" id="1438" maxwidth="485" maxheight="300">


КЕМЕНЧЕ ОТ ЦАРЕВИЦА /ЦИГУЛКА/

Изработва се от стъблото на царевица, включваща в краищата си колената на стъблото. По дължина се разцепват на две „ленти”,които се повдигат с клечки. Лъкът се прави също от царевица, има формата на кеменчето. При движенията на свирене с лъкови инструменти се получава лежащ /бурдонен /звук, често неясен, скърцащ.
<module="photo" id="1435" maxwidth="485" maxheight="300">


КЛЕПАТАЛО / ТРАКАНИЦА/

Децата го правят от стъблото на царевица, разцепена по дължина на 3-4 разреза до дръжката. При движение, тънките части се удрят една в друга и издават звук на чукане /клепане, траканица/. Тембърът се променя от големината на клепаталото, от материала – в зависимост от това дали е влажен или сух, от силата на удара.
<module="photo" id="1434" maxwidth="485" maxheight="300">


Българските народни звукови играчки, изработени от децата или с помощта на семейството, дават възможност да се формира у тях не само първичен интерес и любов към музикалния инструмент, но и умение за „свирене”, за творчество. Изработката им развива тяхната сръчност. Така малките „свирачи” се чувстват и „майстори”на народни музикални инструменти.

Красимира Дубарова, уредник в отдел „Етнография” РИМ - Бургас

Използвана литература: Емилия Николова, „Българският детски музикален фолклор и музикалното възпитание в детската градина” С., 1990г.
[youtube=io9oxaOQLvI]