< Обреди и ритуали
Андреевден или Мечкинден
30 ноември

На 30 ноември всички християни почитат паметта на св. Андрей Първозвани. Неслучайно той е един от най-тачените светци в християнската църква. Според Евангелието св. ап. Андрей и брат му, св. Петър, били бедни рибари, които се изхранвали от риболов в Галилейското езеро. Смята се, че св. Андрей е бил ученик на св. Йоан Кръстител. Когато св. Йоан кръстил Иисус Христос във водите на р. Йордан и казал на всички: „Ето Агнецът Божий!”, св. Андрей пръв последвал Спасителя. Именно затова свещеното писание го нарича „Първозвани”.

Св. Андрей е особено важен като апостол и мисионер на християнството на Балканите. Според църковното предание той е обиколил всички Черноморски земи, покръствайки населението по днешното българско, румънско, украинско, руско и грузинско крайбрежие. Именно затова св. ап. Андрей се счита апостол на православните славяни, защото той ръкоположил първи епископ в Цариград – апостол Стахий, а от Цариградската патриаршия са получили св. Кръщение и миропомазване православните българи, сърби, руси и др.

В българската народна митология има интересни легенди за св. Андрей. Народното предание разказва за отшелник на име Андрей, който живеел сам в планината. Имал една малка нива и сам се грижел за поминъка си. Но един ден мечка изяла единствения му вол. Разсърдил се Андрей, разлютил се и впрегнал мечката в ралото. Затова, според българската митология, мечката си има господ и той е св. Андрей.

Празникът му в народния календар е свързан с няколко поверия. Едно от тях е, че от този момент насетне денят нараства колкото едно просено зърно. И поради това неизменна част от обредната трапеза на Андреевден е житото или варивата, които набъбват. Само по себе си вареното жито е вид жертвоприношение към предците и отзвук от старо разбиране за растежа и плодородието. И затова, когато се вари житото, булките наричат : ”Както сварените зърна наедряват, така да наедреят и посевите”. Хвърлят се няколко зърна в комина, за да пораснат високи класовете. На този ден празнуват и невестите, с което очакват благоволението на съдбата да нарастват и да раждат повече деца – здрави и хубави.

В 21 век все още има хора, които тачат и почитат тези празници. Благодарим на приятелите от НЧ „Просвета” с. Люляково (на снимката), които бяха наши домакини и ни показаха старите традици за Андреевден.


- Пламена Кирова, гл. уредник отдел „Етнография”

В цялата Странджанска област Андреевден се свързва с вярването, че от този ден нататък „денят взема по едно зърно от нощта” и постепенно нараства. В навечерието на празника или сутринта рано преди изгрев слънце над огъня се поставя да ври съд с пшеница , жито и царевица. Тронките пускат във водата всички видове зърна. Според месните вярвания посевите трябва да наедряват толкова, колкото зърната във варивото. След това то се прикадява и се раздава на поне три къщи. В някои селища варените зърна се поставят зад хамбара, за да не ядат мишки посевите през лятото /с.Резово/, или се дават на кокошките, за да снасят повече яйца /с.Голямо Буково/. Има случаи, когато наедряването се смята за магически начин да се увеличи броят на агнетата и имотът изобщо. (Красимира Дубарова - уредник отдел „Етнография”)
share article on facebook share article on twitter share article on google+ share article on tumblr share article on blogger share article on reddit

comments powered by Disqus
Project Common cultural and historical heritage beyond the borders

Морската градина в Бургас

Culture and Heritage for Responsible, Innovative and Sustainable Tourism Actions

Правна кантора ИВАНОВА И СЪДРУЖИЕ






Praktiker BG

ПОСЕТЕТЕ НИ


АРХЕОЛОГИЧЕСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Алеко Богориди 21
ЕТНОГРАФСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Славянска 69
ИСТОРИЧЕСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Лермонтов 31
ПРИРОДОНАУЧНА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Фотинов 30

КОНТАКТИ & РАБОТНО ВРЕМЕ


+359 (0)56 820 344
main@burgasmuseums.bg

Вторник - Събота от 09:00-17:00
Почивни: Неделя и понеделник

СОЦИАЛНИ МЕДИИ

facebook twitter google+ youtube
Web Development @ OverHertz Ltd © 2009-2018, Регионален исторически музей Бургас. Всички права запазени.