Самодейната опера

Самодейната опера



Как се е създала самодейната опера в гр. Бургас

Преди 9.IX.1944г. историята на музикалния живот в Бургас е оскъдна. Няколко музикални дейци правят опити да подготвят оперни спектакли /основно творби на Маестро Георги Атанасов и на местния композитор Върбан Върбанов/. Това са единични прояви – без особени резултати.

Непосредствено след 9.IX. 1944г. се създават самодейни хорове, ансамбли, театрални и танцови състави. Съществуващият дотогава любителски симфоничен оркестър в Бургас се превръща в Държавен симфоничен оркестър. Създават се градски представителен хор, куклен театър и др.

Възниква необходимостта от изграждането на голям културен институт като операта - израз на нарасналите културни нужди на бургазлии. С голям успех се изнасят съвместни концерти на Държавния симфоничен оркестър и Филхармоничен хор. Това доказва, че в Бургас по това време съществуват достатъчно сили и опит, воля и желание, за да се създаде самодейна опера. Осигуряват се средства и започва подготовката на операта „Травиата” от Джузепе Верди. Провеждат се конкурсни изпити за солисти, хор и балет. Явяват се над 180 самодейци от художествените колективи в града. Изработени са план – програми за работа, осигурено е помещение за репетиции.

<module="photo" id="1669" maxwidth="490" maxheight="300">

В продължение на няколко месеца диригентите на Държавния симфоничен оркестър В.Лолов и Н.Михайлов, заслужилият артист и главен режисьор при Народния театър Ст.Гъдуларов, диригентът на хора Г.Табаков, художникът К.Джидров и др. работят всеотдайно за подготовката на премиерата.

Ценна подкрепа самодейната опера получава от ръководството и персонала на Народния театър „Адриана Будевска” и от Държавния симфоничен оркестър.

Положени са основите на най-младата самодейна опера в страната. Предстои първият спектакъл – премиерата на операта „Травиата”от Джузепе Верди, която се е състояла на 25 юни 1955г.
<module="photo" id="1670" maxwidth="490" maxheight="300">


Красимира Дубарова, Отдел „Етнография”- РИМ Бургас

Използвана литература: Сава Попов, „Бележки, информации и фрагменти”