< Традиционни изкуства
Музикалният фолклор
на Средецко

Някога, когато смятали, че изкуствата, в това число поезията и песента, са божи дар, поетите призовавали бога или музите-богини да ги вдъхновят и им дадат сила да възпеят събития, личности, природа. Странджа е съхранила един уникален фолклор, като от поколение на поколение тук са се предавали културата, обичаите и нравите на местните жители. Многобройните песни са съпътствали ежедневието на странджанеца и са разказ за неговите щастливи и трудни моменти. Старите хора казват, че с песен трудът е по-лек и който пее, зло не мисли. Славни хора е раждала Странджа планина - и до днес няколко имена прославят не само родното си място, но и цяла България.

Калинка Згурова
– родена през 1945г. в с.Дебелт общ.Средец. Наследява таланта на баба си, която е била известна народна певица. В детските й години неин идол е Комня Стоянова, за която казва: „Мечтала съм да съм като нея”. Мечтата й се сбъдва – наричат я „Славеят на Странджа”. За първи път е отличена с приз на 11 г. на фолклорен фестивал в Бургас, а на 15г. получава лауреатско звание и златен медал в международния фестивал за народни песни в Берлин. Също на 15г. е отличена на първото национално надпяване в с.Граматиково, през 1960г. Професионалният й път започва в хора на ансамбъл „Пирин” – Благоевград била е солистка на ансамбъл „Загоре” - Стара Загора. От 1973г. е солистка на ансамбъла за народни песни на БНР, известен по-късно като „Мистериите на българските гласове”. Записва над 300 песни от Странджа за БНР, БНТ и Балкантон. Издава няколко дългосвирещи плочи и дискове. Kалинка Згурова е създателка на вокално трио „Зорница”. В репертоара си има над 400 песни, които сама е издирила от родния си Странджански край. Има издадени 10 самостоятелни албума, като в албума „Завръщане в Странджа”са събрани най-популярните песни на певицата, преработени с електронно звучене. Свързва живота си с композитора Стефан Кънев. През 1993г. създава фондация „Кънев - Згурова”, чрез която подпомага млади народни певци, има своя школа и възпитаници за българско народно пеене. Носителка е на награда „Грами” на Американската академия за звукозапис. През 2009г. получава наградата „Нестинарка”за цялостно творчество.

Комня Стоянова /1930-1991/

Родена в с.Драчево, общ.Средец, в семейство, където всички пеят. Пее и тя и учи песните си от майка си и сестрите си. Тя е сред най-стилните и лирични певици на Странджанския край. Първите й изяви на сцена са през 40-те години на миналия век в програма на гостуващи артисти от „Театър за селото”.На 18 години записва песни в радио „Стара Загора”, а от 1953г. е певица в хора на ансамбъл „Филип Кутев”- София.
С ансамбъла и с камерни формации изнася концерти в страната и в чужбина и представя богатия си странджански репертоар от около 300 песни. Много от песните й са в Златния фонд на БНР и са смятани за образци на старинното и стилно странджанско народно пеене. Сред тях са „Турчин робини караше”, „Булко Тудорко”, „Бяла Стана”, „Димо седи на дюгеня”.


Костадин Варимезов /1918-2002/

Гайдарят Костадин Варимезов е роден в с. Росеново, общ.Средец. Любовта към народната музика наследява от родителите си, преселници от Лозенградско. Баща му свири на кавал, а майка му пее стари странджански народни песни. Той е един от първите български музиканти, които не само посещават други страни и континенти и представят българската народна музика по фестивали и концерти, а живеят продължително време в чужбина и преподават там българска народна музика. През 1978 и 1979г. преподава в Университета в Торонто, Канада. Наричат Костадин Варимезов „царят на българската гайда”, „свети Костадин на народната музика”, а в Канада и САЩ е известен като „професора”, посветил много студенти в тънкостите на древното българско гайдарско изкуство. През 1954г. Костадин Варимезов е приет в състава на оркестъра за народна музика на Българското Национално Радио. Не след дълго в родния ефир прозвучават оригинални хора и инструментални мелодии от Странджанския край. Той е от творците, чрез които българската гайда влиза в световните музикални енциклопедии. В златния фонд на БНР се съхраняват повече от сто записи на Костадин Варимезов, сред които „Севданино хоро”, „Нестинарско хоро”, „Буенек”, „Тракийска ръченица” и много други.

Янка Рупкина – родена в малкото средецко село Богданово през 1938г. В семейството й винаги се е пеело, от малка запява и тя. На 22г. печели първа награда от събора по надпяване в с.Граматиково. От 1960г. в продължение на 30г. е солистка на ансамбъла за народни песни на БНР. В края на 70-те години създава трио „Българка”, с което печели световна популярност и представя българското народно пеене по целия свят. Работи с имена като Кейт Буш, Крис де Бърг, Джордж Харисън и др. За нея Джордж Харисън казва: „Янка Рупкина е най-голямата певица на планетата”. През 2012г. е удостоена с високото държавно отличие орден „Св.Св.Кирил и Методий”. Сред най-известните изпълнения на Янка Рупкина са „Калиманку Денку”, „Станинуту лице”, „Мари Марийку”, „Седнало е Джоре”.
share article on facebook share article on twitter share article on google+ share article on tumblr share article on blogger share article on reddit

comments powered by Disqus
Project Common cultural and historical heritage beyond the borders

Морската градина в Бургас

Culture and Heritage for Responsible, Innovative and Sustainable Tourism Actions

Правна кантора ИВАНОВА И СЪДРУЖИЕ






Търговска верига Зора

ПОСЕТЕТЕ НИ


АРХЕОЛОГИЧЕСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Алеко Богориди 21
ЕТНОГРАФСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Славянска 69
ИСТОРИЧЕСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Лермонтов 31
ПРИРОДОНАУЧНА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Фотинов 30

КОНТАКТИ & РАБОТНО ВРЕМЕ


+359 (0)56 820 344
main@burgasmuseums.bg

Вторник - Събота от 09:00-17:00
Почивни: Неделя и понеделник

СОЦИАЛНИ МЕДИИ

facebook twitter google+ youtube
Web Development @ OverHertz Ltd © 2009-2017, Регионален исторически музей Бургас. Всички права запазени.