< Флора
Блатно кокиче
Leucojum aestivum

Наричат го гергьовско кокиче, сазово кокиче, барско кокиче, водно кокиче, белоцвет, жабешко лале, бяла теменуга, дремавче, ливадско кокиче, попкино лале, пъстро кокиче, но повечето хора го знаят като блатно кокиче. Неслучайно е наречено блатно, защото за развитието му е необходима висока влажност.
Родовото име произлиза от гръцки leucos- бял, заради цветовете, а видовото име aestivum- летен, показва времето му на цъфтеж. Блатното кокиче вирее по мочурливи ливади, в блата или заблатяващи се терени, във влажни крайречни гори. В България се среща в Дунавската равнина, Североизточна България, Черноморското крайбрежие, Тунджанска хълмиста равнина, Тракийска низина, Западни Родопи, Струмска долина, Софийски район и Витоша.

Блатното кокиче е многогодишно луковично растение от семейство Кокичеви. Луковицата му е малка, 2-3 см в диаметър, яйцевидна. Покрита е със сиво-кафява обвивка от стари листа. На височина достига до 60 см, а стъблото е сплескано. Листата са 2-6 на брой, линейни, тесни, с тъп връх. През април и май се появяват цветовете, обикновено 3-7 на брой, разположени на върха на стъблото. Околоцветните листчета са бели, елипсовидни, със зеленожълто петно. Излъчват силна приятна миризма. Плодната кутийка е сферична, а семената са цилиндрични и черни.

Блатното кокиче е растение придобило голяма известност и значимост. Надземната част, която се събира по време на цъфтене, се използва за добиване на алкалоида галантамин. Той е в основата на българското лекарство Нивалин, прилагащо се при лечение на детски паралич, болести на периферната и централна нервна система, неврит, невралгия. Създателят на лекарството проф. д-р Димитър Пасков открива свойствата на блатното кокиче съвсем случайно. Момиче болно от детски паралич изпива чаша с вода, в която са били натопени кокичетата, донесени от родителите му и поставени на масата до леглото. Състоянието му се подобрило. През 1987 г. е патентован метод за лечение на болестта на Алцхаймер с участието на галантамин.

Растението е отровно, затова и самолечението с него е опасно. Освен галантамин в него се съдържат и други силно отровни алкалоиди, които могат да причинят фатални последици. Дори хората, които събират блатните кокичета, не трябва да имат наранявания по ръцете.

Днес никъде в България няма естествени находища на блатно кокиче, които да са достатъчно големи за промишлен добив. Затова се правят изкуствени култури в места с подходящи условия. Видът не е защитен от Закона за биологичното разнообразие, но е под специален режим на ползване.

д-р Светла Далакчиева
share article on facebook share article on twitter share article on google+ share article on tumblr share article on blogger share article on reddit

comments powered by Disqus
Project Common cultural and historical heritage beyond the borders

Морската градина в Бургас

Culture and Heritage for Responsible, Innovative and Sustainable Tourism Actions

Правна кантора ИВАНОВА И СЪДРУЖИЕ






Търговска верига Зора

ПОСЕТЕТЕ НИ


АРХЕОЛОГИЧЕСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Алеко Богориди 21
ЕТНОГРАФСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Славянска 69
ИСТОРИЧЕСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Лермонтов 31
ПРИРОДОНАУЧНА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Фотинов 30

КОНТАКТИ & РАБОТНО ВРЕМЕ


+359 (0)56 820 344
main@burgasmuseums.bg

Вторник - Събота от 09:00-17:00
Почивни: Неделя и понеделник

СОЦИАЛНИ МЕДИИ

facebook twitter google+ youtube
Web Development @ OverHertz Ltd © 2009-2017, Регионален исторически музей Бургас. Всички права запазени.