< Нумизматика
Монета на Гай Юлий Цезар
от Aquae calidae – Бургаски минерални бани

Монета на Гай Юлий Цезар (Caius Julius Caesar)
от Aquae calidae – Бургаски минерални бани


Автор: Мирослав Класнаков

Археологическият обект Aquae calidae е предоставил на съвременната наука огромно количество паметници от древността. Поради различни причини, голяма част от тях все още остават необработени, а информацията за останалите е поместена в много, но различни по тематика, научни и научно-популярни публикации. Повечето от съхранените находките принадлежат на античния и средновековен (а и на съвременния) нумизматичен материал. Те са изработени от мед, бронз, сребро, злато и различни съвременни сплави за производство на монети.

При почистването и каптирането на минералния извор през 1910 г., от работници и хидро-инженери, са открити между 3000 и 4000 монети.
При пресъхването и почистването на минералния извор през зимата на 1994 г., от работници и археолози на РИМ-Бургас, са открити над 350 монети.
При провеждането на археологически проучвания през 2008-2015 г., за всеки отделен сезон са откривани по няколко стотин екземпляра, като общото число е над 1000 монети.

Периодично през целия XX век, а и до днес, по различни поводи в музеите постъпват монети с местопроизход от Aquae calidae.
Днес монети от Aquae calidae се съхраняват във фондовете на няколко български музея и различни нумизматични колекции по света. РИМ-Бургас притежава завидно количество от този нумизматичен материал (от V в.пр.Хр. до управлението на последните турски султани, а и по-късно), който сега е в процес на обработка и систематизиране.

През зимата на 1994 г., при почистването на извора, е открита и една сравнително рядко срещана в съвременните българските земи, сребърна монета. Представлява денар на знаменития римски пълководец, държавник и пожизнен диктатор Гай Юлий Цезар (102/100-44 г.пр.Хр.).

Описание на монетата (обр. 1):
Държава: Римска република.
Година на емитиране: 49/48 г.пр.Хр.
Монетарница: Подвижна военна монетарница.
Материал: Сребро.
Номинал: Денар.
Диаметър: 19 х 19 мм.
Дебелина: 2 мм.
Тегло: 3.85 г.
Аверс: Изобразени са четири жречески символа:
Първият символ представлява Simpulum – малък съд/черпак с дълга дръжка, използван при жертвоприношения, за възлияния с вино, мляко или други течности, които се изсипвали върху главата на жертвата.

В нумизматичната литература това изображение е интерпретирано и като Culullus – съд с форма на ритон или рог на изобилието за вино, мляко или други течности.
Simpulum или Culullus е символ на Върховния държавен жрец (Pontifex Maximus) и Весталките (Virgines Vestales).
Вторият символ представлява Aspergillum (Sprinkler) – приспособлеие с форма на четка (метличка) за пръскане (ръсене) с течност (светена вода).
Третият символ представлява Axe – брадва.
Четвъртият символ представлява Apex (Priest’s hat) – шапка на жрец, изработена от заострено или овално парче от кора на маслиново дърво, основата на която е обвита с вълна.
Четирите символа са заобиколени от зрънчест кръг.

Реверс: Изобразен е слон с вдигнат хобот в ход надясно, тъпчещ дракон/змия. В отреза под него има надпис: [CA]ESAR.
Изображението и надписа са заобиколени от зрънчест кръг.
Тази монетна емисия е описвана от няколко изтъкнати автори, проучвали подробно римското републиканско монетосечене. За годината на нейното емитиране са посочени няколко възможни варианта, но повечето съвременните изследователи приемат датировката 49/48 г.пр.Хр., предложена от Michael H. Crawford: Roman Republican Coinage I-II. Cambridge, 1974; p. 461; Table. LII, 22, 443/1.
Екземпляри от този тип са окрити в съкровищата Cadriano, San Cesario, Carbonara, San Giuliano, Morrovalle, Surbo и др. По-любопитно в случая е, че това е първата военна емисия на Цезар, и че върху нея за първи път е изписано и името му върху монети.
Интересни са и посланията на изображенията, които имат връзка с живота и военно-политическата кариера на Цезар, а и до голяма степен с историческото развитие на Римската република.
Върху аверса са представени жречески символи. Още през 86 или 84 г.пр.Хр. под покровителството на Гай Марий (157-86 г.пр.Хр.), женен за леля му Юлия Цезарис (130-69 г.пр.Хр.), Юлий Цезар става жрец на Юпитер. Скоро след това, през 82 г.пр.Хр., диктаторът Луций Корнелий Сула (138-78 г.пр.Хр.) го лишава от жреческия сан. През 63 г.пр.Хр., в конкуренцие срещу Квинт Лутаций Катул (120-61 г.пр.Хр.) и Публий Сервилий Ватий (122-44 г.пр.Хр.), Юлий Цезар е избран за Pontifex Maximus.
Върху реверса е представен слон, тъпчещ дракон/змия. Общоприетата интерпретация на това изображение е, че тук с метафора е представена борбата между доброто и злото – Цезар и римските легиони, изобразени като слон (доброто), смазват галите, изобразени като дракон/змия (злото).
Съществуват и други тълкувания, като всяко от тях е подкрепено с различни по вид и степен на достоверност аргументи, част от които са свързани с идеята за по късна датировка на тази военна емисия.
Една от другите възможни интерпретации има пряка връзка с когномена (прозвището или третото име в класическото римско мъжко име) „Цезар” и по-точно, че Гай Юлий е убил слон в битка (от мавритански: слон = caesai).
Другата възможна интерпретация е, че слонът върху монетите на Цезар има връзка със слонът от монетите на Публий Корнелий Сципион Назика (95-46 г.пр.Хр.) (обр. 2; Crawford 459/1), по-известен в историята като Квинт Цецилий Метел Пий Сципион (отявлен противник на Цезар!). По време на втората Пуническа война (218-202 г.пр.Хр.), неговият велик предшественик Публий Корнелий Сципион Африкански (235-183 г.пр.Хр.), пленил няколко бойни слона и от това събитие фамилията приела изображението на тези животни върху своите монети. Изображение на слон има върху монетите на Гай Цецилий Метел Капрарий (160-102 г.пр.Хр.) (обр. 3; Crawford 269/1), а също и върху монетите на Квинт Цецилий Метел Пий (130-63 г.пр.Хр.) (обр. 4; Crawford 374/1), който е баща на Квинт Цецилий Метел Пий Сципион.
Третата възможна интерпретация е, че по време на Галските войни (58-51 г.пр.Хр.) Цезар на два пъти нахлува в Британия (през 55 и 54 г.пр.Хр.). При тези военни кампании римската армия пренесла на острова и слонове. От това събитие тези животни са се появили и върху монетите от първата военна емисия на Цезар.
Четвърта възможна интерпретация е, че в битката при Тапс (46 г.пр.Хр.), част от гражданската война между Цезар и Помпей, V легион „Чучулигите” (Legio V Alaudae) устоява на атака от бойни слонове на цар Юба I (85-46 г.пр.Хр.) и от там легионът получава емблемата си – слон. Legio V е създаден през 52 г.пр.Хр. лично от Цезар с негови финансови средства. Съставен е от чужденци, а прозвището му „Чучулигите” идва от „крилатите” шлемове на галските легионери.


1 Денар на Цезар от Aquae calidae, емитиран през 49-48 г.пр.Хр.


2 Денар на Публий Корнелий Сципион Назика, емитирана през 47-46 г.пр.Хр.
http://www.wildwinds.com/coins/imp/scipio/caecilia47.9.jpg


3. Денар на Гай Цецилий Метел Капрарий, емитиран през 125 г.пр.Хр.
http://www.wildwinds.com/coins/sear5/s0145.html


4. Денар на Квинт Цецилий Метел Пий, емитиран през 81 г.пр.Хр.
http://www.wildwinds.com/coins/sear5/s0301.html

Повече информация за монети от Aquae calidae виж:
Филов 1910: Б. Филов. Находки в Айтоските бани. – Известия на Българското археологически дружество, І, 1910, 216-217.
Филов 1911: Б. Филов. Айтоските бани. – Известия на Българското археологически дружество, ІІ, 1911, 283-284.
Герасимов 1946: Т. Герасимов. Антични монети с контрамарки от Долна Мизия и Тракия. – ИБАИ, ХV, 1946, 51-81.
Герасимов 1955: Т. Герасимов. Преполовени антични монети от Aquae calidae. – Известия на Археологическия институт, ХХ, 1955, 579-581.
Карайотов, Кияшкина, Господинов 2000: Ив. Карайотов, П. Кияшкина, К. Господинов. Бургас. Вечното пристанище. Бургас, 2000, 26-38.
Paunov 2015: E. Paunov. The Coin Assemblage from the Sacred Spring of Aquae Calidae in Thrace: Main Problems, Patterns and Conclusions. – Известия на Бургаския музей. Том 5. В памет на Цоня Дражева. Бургас, 2015, 245-255.
Класнаков 2015: М. Класнаков. Византийски златни монети от Акве калиде (Бургаски минерални бани) – сезон 2012. – Известия на Бургаския музей. Том 5. В памет на Цоня Дражева. Бургас, 2015, 271-273.
share article on facebook share article on twitter share article on google+ share article on tumblr share article on blogger share article on reddit

comments powered by Disqus
Project Common cultural and historical heritage beyond the borders

Морската градина в Бургас

Culture and Heritage for Responsible, Innovative and Sustainable Tourism Actions

Андела, Андезит






Praktiker BG

ПОСЕТЕТЕ НИ


АРХЕОЛОГИЧЕСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Алеко Богориди 21
ЕТНОГРАФСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Славянска 69
ИСТОРИЧЕСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Лермонтов 31
ПРИРОДОНАУЧНА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Фотинов 30

КОНТАКТИ & РАБОТНО ВРЕМЕ


+359 (0)56 820 344
main@burgasmuseums.bg

Вторник - Събота от 09:00-17:00
Почивни: Неделя и понеделник

СОЦИАЛНИ МЕДИИ

facebook twitter google+ youtube
Web Development @ OverHertz Ltd © 2009-2017, Регионален исторически музей Бургас. Всички права запазени.