< Нумизматика
Денар на Марк Антоний
от сребърното съкровище Обзор/1953

Денар на Марк Антоний (Marcus Antonius) от сребърното съкровище Обзор/1953

Автор: Мирослав Класнаков

През месец януари на 1953 г. в землището на гр. Обзор, Бургаска област, „...при оране в един от блоковете на ТКЗС...” са „...били намерени на купчина в земята...” сребърни монети. Те представляват 43 денара от времето на Римската република. Благодарение на органите на МВР, монетите са постъпили в нумизматичната колекция на РИМ-Бургас – тогава ОИМ-Бургас (Окръжен исторически музей – Бургас). Първата официална информация за тях е съобщена през 1955 г. от Т. Герасимов. По късно, през 1963 г., Й. Юрукова публикува съкровището със снимки на монетите и предположение за тяхното укриване. Едва през 2011 г., с отличен нумизматичен анализ и осъвременена историческа интерпретация, Е. Паунов прави съществена крачка напред към адекватното вписване на съкровището в историческото развитие на Западното Черноморие през периода на Гражданската война на Либераторите (44-42 г.пр.Хр.).

Макар и малко на брой, монетите от Обзорското съкровище обхващат сравнително голям хронологически период, от 157/156 г.пр.Хр. до 42 г.пр.Хр. – повече от един век. Най-късно отсечената монета, по която съдим и за времето на укриване на цялото съкровище, е денар на римския пълководец и триумвир (член на втория триумвират) Марк Антоний (83-30 г.пр.Хр.).

Денар на Марк Антоний от Обзор, емитиран през 42 г.пр.Хр.

Описание на монетата (обр. 1):
Държава: Римска република.
Година на емитиране: 42 г.пр.Хр.
Монетарница: Подвижна военна монетарница.
Материал: Сребро.
Номинал: Денар.
Диаметър: 19 х 18 мм.
Дебелина: 1.9 мм.
Тегло: 3.85 г.
Аверс: Глава с лъчи, изобразяваща Слънцето, надясно. Надпис, радиално разположен пред и под слънчевата глава: M•ANTONIVS•III•VIR•[R]•P•C. Изображението и надписа са заобиколени от зрънчест кръг.
Реверс: Глава на Марк Антоний с брада, надясно. Зад нея Lituus – извит жречески жезъл. Изображенията са заобиколени от зрънчест кръг.
Тази монетна емисия е описана от няколко изтъкнати автори, проучвали римското републиканско монетосечене. По-подробно за нея може да се види при Michael H. Crawford: Roman Republican Coinage I-II. Cambridge, 1974; p. 512; Table. LX, 17, 496/2.
Посланията от изображенията върху монетата са свързани с живота на Марк Антоний.

Върху аверса е представена глава с лъчи, изобразяваща Sol – Слънцето. В римската религия Слънцето е почитано като божество с два отделни култа. По-ранният, представен върху настоящата монета на Марк Антоний, е култът към Sol Indiges. Дори самите римляни не са единодушни за точното значение на прозвището „Indiges” на това слънчево божество. Някои изследователи предполагат, че то произхожда от името на етруския бог на светлината Usil. Повечето автори, занимаващи се с римска религия приемат, че прозвището е свързано със статуса на Sol като местен италийски бог. Приема се, че култът към него, е въведен от сабинския цар Тит Таций (Titus Tatius). Сабините са италийско племе, един от двата основни етнически елемента, участвали в образуването на Римската община. Името им произхожда от Sabus – бог на Слънцето. Самият Тит Таций е полулегендарен сабински цар, превзел Рим след отвличането на младите сабинянки от римляните. За известно време (до своята смърт) той е съ-управител (съ-цар) на Ромул (ок. 771-717 г.пр.Хр.), който е един от двамата митични близнаци, основатели на Рим.

Sol Indiges е широко почитан от плебеите. Марк Антоний е член на една от най-влиятелните плебейски фамилии в Рим – Антониите и като такъв става консул на плебса (за това виж по-долу в текста). В социалната структура на Римската република плебеите (plebs) са обществена прослойка от свободни хора (занимаващи се със земеделие, занаятчийство и т.н.), стоящи между съсловието на конниците и робите. От средите на плебса произхождат редица изтъкнати римски политици и военни ръководители, допринесли за утвърждаването на Рим като световна цивилизационна и военна сила. Използваният в нашето съвремие презрителен термин „плебей” (като нискограмотен и произхождащ от простолюдието индивид) няма почти нищо общо с римското смислово значение на тази дума.
По-късен е култът към Sol Invictus (Непобедимото/Всепобеждаващото Слънце). До голяма степен той е свързан с навлизането на източни елементи в римското общество и утвърждаването на имперската власт в годините след Христа. Ревностни поклонници на Sol Invictus са някои от римските императори, а през епохата на Домината култът към това слънчево бжество окончателно се налага в римския (държавен !) пантеон.

Надписът M•ANTONIVS•III•VIR•R•P•C също е изключително интересен и до голяма степен е свързан с ролята на Марк Антоний като държавник. Четенето му би трябвало да звучи: Marcus Antonius Triumvir Reipublicae Constituendae (Marcus Antonius Triumvir for the establishing of the Republic) или Марк Антоний триумвир (или по-точно член на триумвирата) за утвърждаване на Републиката. За разлика от първия триумвират (60-53 г.пр.Хр.), който е „неофициален” политически съюз между Гай Юлий Цезар (Gaius Iulius Caesar 102/100-44 г.пр.Хр.), Марк Лициний Крас (Marcus Licinius Crassus, 115-53 г.пр.Хр.) и Гней Помпей Велики (Gnaeus Pompeius Magnus, 106-48 г.пр.Хр.), вторият триумвират (43-33 г.пр.Хр.) е официална организация между Гай Юлий Цезар Октавиан (Gaius Iulius Caesar Octavianvs, 63 г.пр.Хр.-14 г.сл.Хр.), Марк Емилий Лепид (Marcus Aemilius Lepidus, 89/88-13/12 г.пр.Хр.) и Марк Антоний (Marcus Antonius, 83-30 г.пр.Хр.), която получава по законен път вишата държавна власт със Lex Titia (27 ноември 43 г.пр.Хр.)

Върху реверса е представена глава на Марк Антоний, а зад нея Lituus. През 50 г.пр.Хр. Марк Антоний е избран за консул на плебса и авгур, благодарение на Юлий Цезар. В научната литература (по конкретно в нумизматичната) се приема, че върху тази монетна емисия е изобразен портрет на Марк Антоний, когато е бил на около 33 годишна възраст.
Lituus е извит духов музикален инструмент от бронз при етруските. В римската армия се е използвал и за подаване на военни сигнали. Освен това в религията (като жезъл) е приет и за жречески символ на авгурите. Това са жреци-предсказатели, които гадаели по полета и звуците на птиците, и по небесните явления – облаци, мълнии, гръмотевици и т.н. С lituus се очертавал определен участък в небето (templum) и според преминаването на птици в полет през него, се гадаело за благоразположението на боговете към едно или друго държавно начинание.
Lituus е сравнително често срещано изображение върху римските републикански монети. Като примери може да се посочат денарите на Квинт Цецилий Метел Пий (Quintus Caecilius Metellus Pius, 130-63 г.пр.Хр.) от 81 г.пр.Хр (обр. 2; Crawford 374/2); денарите на Фауст Корнелий Сула (Faustus Cornelius Sulla, 80-46 г.пр.Хр.) от 56 г.пр.Хр. (обр. 3; Crawford 426/3); денарите на Квинт Касий Лонгин (Quintus Cassius Longinus, I в.пр.Хр.-47 г.пр.Хр.) от 55 г.пр.Хр. (обр. 4; Crawford 428/3) и денарите на Марк Юний Брут (Marcus Iunius Brutus, 85-42 г.пр.Хр.) от 42 г.пр.Хр. (обр. 5; Crawford 500/7) отсечени от Публий Корнелий Лентул Спинтер (Publius Cornelius Lentulus Spinther, I в.пр.Хр.-48/46 г.пр.Хр.)

Повече информация за съкровището Обзор/1953 виж:
Герасимов 1955: Т. Герасимов. Колективни находки на монети през 1951, 1952, 1953 и 1954 година. – Известия на Археологическия институт, 20, 1955, 602-611.
Юрукова 1963: Й. Юрукова. Една находка от републикански денари от Черноморското крайбрежие. – Известия на Варненското археологическо дружество, 14, 1963, 39-44.
Паунов 2011: Е. Паунов. Находката с републикански денари от Обзор/1953: нов прочит. – В: Miscellanea in Honour of Alexander Minchev (=Acta Musei Varnaensis 8, part 2). Varna, 2011, 81-96.



Денар на Квинт Цецилий Метел Пий, емитиран през 81 г.пр.Хр.
http://www.wildwinds.com/coins/sear5/s0302.html



Денар на Фауст Корнелий Сула, емитиран през 56 г.пр.Хр.
http://www.wildwinds.com/coins/sear5/s0386.html



Денар на Квинт Касий Лонгин, емитиран през 55 г.пр.Хр.
http://www.wildwinds.com/coins/sear5/s0391.html



Денар на Марк Юний Брут, емитиран от Публий Корнелий Лентул Спинтер през 42 г.пр.Хр.
http://www.wildwinds.com/coins/sear5/s1431.html
share article on facebook share article on twitter share article on google+ share article on tumblr share article on blogger share article on reddit

comments powered by Disqus
Project Common cultural and historical heritage beyond the borders

Морската градина в Бургас

Culture and Heritage for Responsible, Innovative and Sustainable Tourism Actions

Правна кантора ИВАНОВА И СЪДРУЖИЕ






Praktiker BG

ПОСЕТЕТЕ НИ


АРХЕОЛОГИЧЕСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Алеко Богориди 21
ЕТНОГРАФСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Славянска 69
ИСТОРИЧЕСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Лермонтов 31
ПРИРОДОНАУЧНА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Фотинов 30

КОНТАКТИ & РАБОТНО ВРЕМЕ


+359 (0)56 820 344
main@burgasmuseums.bg

Вторник - Събота от 09:00-17:00
Почивни: Неделя и понеделник

СОЦИАЛНИ МЕДИИ

facebook twitter google+ youtube
Web Development @ OverHertz Ltd © 2009-2017, Регионален исторически музей Бургас. Всички права запазени.