< Паметници
Конникът от сграфитото
Бимбелови

Автор: Милена Дамаскова

Погледите на по-наблюдателните минувачи по ул.Богориди в Бургас се спират с любопитство на сграфитото върху сградата на Археологическия музей. Наивното контурно изображение на конник е взето от надгробната плоча на прочутия Маринчо Вълков Бимбелов - Маринчо Страшния от с. Факия. Легендата ни връща назад във времето до деспота и воеводата Момчил, който през първата половина на ХIVв. се обявява за независим владетел в Родопите и се противопоставя на първите действия на турците на Балканския полуостров. Дългата история на Бимбеловия род ни разказва Балчо Нейков. В първата част на своето „Факийско предание”, завършено през осемдесетте години на XIX в., той прави интересно животоописание на повече или по-малко известни представители на юначните Белени (наричани от края на XVIIв. Бимбеловци заради буйния си нрав и проблемите, които създавали на турската власт), като достига до Стефан Караджа. Този род е един от привилегированите родове между защитниците на крепостите в областта Факия. По време на Втората българска държава стои начело на местното население, а във вековете на Османската империя запазва част от правата си срещу задълженията да охранява пътищата в Странджа и да служи в султанския обоз по време на война.

Един от Белените – Пейчо Овчарят – помага на Селим I (1467 – 1520) в борбата за завладяване на бащиния си престол. Той е богато надарен от новия султан и получава като главатар на войниците почетни знаци – калпак и чанта с особени белези, които да се предават от поколение на поколение. В началото на XVIII в. Маринчо Вълков добавя към тези знаци и лента, дарена му от шведския крал Карл XII.Той придружава краля в бягството му от Русия към Цариград след разгрома в битката при Полтава. С отличията и лентата Маринчо е представен на надгробната си плоча.

През 1955г. в Странджа е проведена научна експедиция на специалисти от БАН. В с.Факия те попадат на надгробни плочи на хора от Бимбеловия род. Единствената останала в гробищата е плочата на Стоянка, жена на Пейчо Шейтана, починала през 1775г. На нея са изобразени корона и наниз монети – вероятно дарове, които според преданията тя е получила на сватбата си от шведския крал при минаването му през Факия. По неизвестни причини другите надгробни плочи са пренесени в селската църква „Св. Димитър”. Две от тях са намерени от участниците в експедицията подпрени на оградата на църквата: първата – на Мира, храненица на Маринчо Палабуюк, чичо на Маринчо Страшния, починала през 1759 г., втората – на Стоян Моллата, ученолюбивият син на Маринчо Страшния, на която е изобразена отворена книга, а над нея дивит с паче перо. Останалите пренесени плочи са видяни по пода на църквата. Те са на Пейчо Вълков, брат на Маринчо Страшния, починал през 1781г.; на Стоянка, дъщеря на Нико Кроткия, починала през 1729г.; на баща и – брат на Маринчо Страшния, починал през 1775г. Нико Кроткият е изобразен в обичайното му занятие като орач. Плочата на самия Маринчо Страшния от 1762г. е открита на пода пред иконостаса. Тя е запазена в първоначалната си форма, рамкирана е с шнур, буквите са изпъкнали и подредени в три реда, а надписът гласи: „ Тук почива раб божи Маринчо Вълков , 1762.” Двете вдлъбнатини над надписа са във формата на розети. Най - ценно е изображението на Маринчо. С наивитет е представен конник в зряла възраст в ход отляво надясно, конят е в галоп, с дълга опашка, опусната край левия ръб на плочата. Конникът държи юзда с голям пискюл. На главата си носи висок калпак. През лявото рамо е прехвърлен каишът на голяма кожена чанта с три дълги изрезки и закопчалки на капака. Пак през същото рамо е преметната лента, привързана на гърба. Конникът е обут във високи до коленете ботуши и е стъпил в широки стремена. Формата на плочата е напълно запазена. Тя е с размери – височина 153 см, широка е горе 60, а долу 46 см, дебелината е 10 см. Надписите върху всички плочи са на гръцки език. Те са работени от неизвестни местни майстори – каменоделци, оформили собствен стил. Тези плочи предизвикват интерес с умелото боравене със символични емблеми, с опитите за портретиране.

По време на експедицията през 1955г. надгробните плочи на Бимбеловци са описани от Асен Василев – старши научен сътрудник в Института за изобразителни изкуства при БАН. Поради реалната опасност да бъдат изтрити надписите и изображенията от ходенето по тях, плочите са извадени и пренесени в Бургаския музей, където се съхраняват и днес.

Със средствата на изобразителното изкуство юначните подвизи влизат в идеални образи. С една гравюра на дърво на проф. Васил Захариев от 1935 г. в съзнанието на българите остава легендарният коннник Маринчо Бимбелов – Страшния.
share article on facebook share article on twitter share article on google+ share article on tumblr share article on blogger share article on reddit

comments powered by Disqus
Project Common cultural and historical heritage beyond the borders

Морската градина в Бургас

Culture and Heritage for Responsible, Innovative and Sustainable Tourism Actions

Правна кантора ИВАНОВА И СЪДРУЖИЕ






Търговска верига Зора

ПОСЕТЕТЕ НИ


АРХЕОЛОГИЧЕСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Алеко Богориди 21
ЕТНОГРАФСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Славянска 69
ИСТОРИЧЕСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Лермонтов 31
ПРИРОДОНАУЧНА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Фотинов 30

КОНТАКТИ & РАБОТНО ВРЕМЕ


+359 (0)56 820 344
main@burgasmuseums.bg

Вторник - Събота от 09:00-17:00
Почивни: Неделя и понеделник

СОЦИАЛНИ МЕДИИ

facebook twitter google+ youtube
Web Development @ OverHertz Ltd © 2009-2017, Регионален исторически музей Бургас. Всички права запазени.