Призмите с предписмени знаци от Бургаско

Призмите с предписмени знаци от Бургаско



Идеята за съхраняването на информация е стара колкото света. За тази цел ранните праисторически общества са използвали устното слово (виждам, помня, разказвам, преразказвам) и рисунките по стените на пещери (графично възпроизвеждане на даден етап от цикличността в природата – раждане, сезонен/колективен лов на животни, смърт и т.нат). При тези ранни етапи в съхраняването на информация не можем да говорим за писменост, а по-скоро за идеята да се запази в съзнанието на обществото дадено събитие, което ще се повтори след изтичане на определен цикъл.
С постоянното разнообразяване на живота и натрупването на все по-нови и нови познания, пред човечеството възниква необходимостта за все по-детайлното описание и предаване на информация от поколение на поколение. Изнамирането на керамиката – първата изкуствено добита материя, дала възможност за частичното преодоляване на този проблем. Орнаментирането на различни керамични предмети е допринесло за пренос на идеи и информация в значително по-големи територии на познатия тогава праисторически свят. Рисунките върху керамичните съдове са изпълнявали поне две задачи – от една страна те са имали декоративна функция, а от друга – чрез тях се е предавала идеята за основни житейски познания: меандър – взаимовръзката в развитието на обществото; ромб с точка – фамилията като център на родовото общество; концентрични кръгове – соларен символ; скачени волути и спираломеандър – символи на различните природни стихии и кръговрата в природата и т.нат.
С развитието на орнаменталните композиции от тях се отделят определени елементи и мотиви, които с течение на вековете придобиват силна семантична натовареност. На тяхна база възникват "пиктограмите", "монограмите" и "идеограмите". Те се различават от декоративния орнамент по това, че не образуват непрекъсната ритмична система. За съвременния човек тези знаци са "неразгадаеми", но за праисторическите общества са били носители на ясна и точна култово-религиозна или обществено-социална информация. Днес ги наричаме с термина "предписмени знаци", за да ги отличим от възникналите столетия и хилядолетия по-късно "кодифицирани" писмени системи – логографски, сричкови и фонетични.
Археологически находки с изобразени "предписмени знаци" са известни и от територията на община Бургас.
Още през 1956 г. е публикувана керамична призма с "минойски надпис", открита по повърхността на Селищна могила Бургас. Тя има размери: вис. 7.8 см., шир. 2.9 см., деб. 2.2 см. Датирана е към 1700-1580 г.пр.Хр., което я поставя в средноминойския период (1950-1550 г.пр.Хр.). "Краткият надпис" е известявал броя и теглото на търговска стока – бронзови слитъци с форма на "разпъната волска кожа". По-късно тази призма е интерпретирана като антропоморфна пластика от късния халколит (средата на V – началото на IV хил.пр.Хр.). Днес находката е експонирана в Археологическата експозиция на РИМ-Бургас.
Във фонда на РИМ-Бургас се съхранява и друга археологическа находка, която може да се интерпретира като четиристенна керамична "пирамидка" с врязани "предписмени знаци". Тя има размери: вис. 6.3 см., шир. 5.2 х 4.1 см., деб. 2.7 х 2.0 см. Открита е по повърхността на Селищна могила Черно море. Отнася се към ранния халколит (първата половина на V хил.пр.Хр.). Врязани знаци са нанесени по част от четирите стени и някога са били инкрустирани с бяла паста.
На 2 юни 2008 г. при сондажно археологическо проучване на Селищна могила Бургас е открита четиристенна керамична "пирамидка". Тя има размери: вис. 5.5 см., горе 1.3 х 1.3 см., долу 2.2 х 2.1 см. Находката принадлежи към пето стратиграфско ниво – ранен халколит (4900/4850-4600/4550 г.пр.Хр.). Преди изпичането на глината, върху четирите стени са нанесени знаци. Получените врязвания са инкрустирани с бяла паста. Днес находката е експонирана в Историческата експозиция на РИМ-Бургас.
Едва ли някога науката, ще "разчете" каква информация е "записана" върху тези находки. По-важното в този случай е друго – още през V хил.пр.Хр. по Южното Българско Черноморие са живеели земеделско-скотовъдни племена, които са имали ясното съзнание за "записване" на информация и предаването на този запис от поколение на поколение.