< Обреди и ритуали
Св. Варвара
4 декември

Света Варвара е християнска великомъченица – тачат я и православни и католици.
В представите на българите св. Варвара и св.Сава са сестри или слуги на св. Никола. Затова те подготвят празника му. Доказва го поговорката
„Варвара меси(вари), Сава пече, Никола яде (гости гощава)”.
Света Варвара пази децата от болести, на нея жените се молят да умилостиви шарката, покровителка е на плодородието и на домашните птици.
Празникът е женски – в ритуалите участват предимно девойки и жени. Те стават преди изгрев слънце и отиват на извора да налеят чиста, „варварска” вода. С нея замесват пита, мажат я с мед и раздават за здраве на децата. В Странджа питата месят без квас и я дупчат отгоре с вилица. Наричат я „прясничена пита”. Зад вратата окачват малки кравайчета за Баба Шарка.
Майките раздават на децата си по няколко зърна боб, с които те търкат лицата си – „Както е бял фасулят, тъй да е бяла и шарката!”

Меси се и обреден хляб. Върху него се пали специално направена варварска свещ. Тя е много дълга, притежава магическа сила и се пази през цялата година. Палят я , когато се налага – при опасност от буря и болести, с вярата, че спира стихиите и всяко зло.
Сутринта всеки трябва да хапне варено жито или царевица, за да е добра реколтата. Ако първият гост в къщата е жена, ще се мътят женски пиленца.

В различните части на България денят на света Варвара се празнува различно. Някъде по къщите обикалят деца, а на други места – девойки „варварки”. Те наричат за здраве и берекет. Стопаните ги приемат с радост и ги даряват с ябълки, сушени плодове, брашно. Затова четвърти декември е известен и като Женска Коледа. В Тракия тогава е първата кадена вечер, а, знайно е, че в останалите райони първата кадена вечер е на Игнажден.
Забраните също са противоречиви. Жените не трябва да захващат никаква домашна работа, нищо не трябва да се слага на огъня, но най-важното обредно действие е приготвянето на питка?! А момите, които искат да се омъжат, именно на св. Варвара показват колко са работни и чевръсти. Която от тях първа опече погача и я раздаде на роднини и съседи, първа ще мине под венчило.
В странджанското село Извор отъждествяват светицата със самата болест, с шарката. В с. Росен представата е друга – св. Варвара държи купичка с мед и маже децата, за да оздравеят по-бързо.
В различните селища и региони рецептите за питка са различни, но, когато мажат опечената „блага” питка с мед, всички майки се молят за едно и също - „Да е на помощ света Варвара, да пази децата ни от болести!

Росица Топалова, уредник в отдел „Етнография”

Рецепта за празничната трапеза

КЪПАНА ПИТКА

Необходими продукти:
3 яйца, 1 кг. брашно, 1 чаена лъжичка сол, 1 супена лъжица захар, 3 супени лъжици олио или разтопено краве масло, ½ литър прясно мляко, мая за хляб с размера на кибритена кутийка.

Начин на приготвяне:
Замесете натрошената мая с малко мляко, захарта и малко брашно, за да се получи кашичка. Оставете маята да бухне. Сипете брашното в тава и в средата направете "кладенче" – празно пространство, в което слагаме бухналата мая, разбитите яйца, солта и мазнината. Като добавяте прясното мляко, замесете тесто. Месете, докато стане идеално гладко. Сложете полученото тесто в тензухена кърпа и го пуснете в голяма тенджера в хладка вода. Затова тази питка се нарича „къпана”. Когато тестото е готово, то изплува на повърхността на водата повече от половината. Извадете го от кърпата и го омесете отново с брашно. Едва тогава можете да оформите пита, която да поставите в намаслена тава, да я намажете с жълтък, разбит с малко вода и да я поставите в студена фурна. Важно е, че тази питка не трябва да се пече в предварително затоплена фурна. Пече се на 150 градуса. Готовата питка се намазва с мед.

На снимките Читалище „Просвета” – село Люляково представя ритуалите на Света Варвара в Етнографския комплекс.
share article on facebook share article on twitter share article on google+ share article on tumblr share article on blogger share article on reddit

comments powered by Disqus
Project Common cultural and historical heritage beyond the borders

Морската градина в Бургас

Culture and Heritage for Responsible, Innovative and Sustainable Tourism Actions

Андела, Андезит






Praktiker BG

ПОСЕТЕТЕ НИ


АРХЕОЛОГИЧЕСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Алеко Богориди 21
ЕТНОГРАФСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Славянска 69
ИСТОРИЧЕСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Лермонтов 31
ПРИРОДОНАУЧНА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Фотинов 30

КОНТАКТИ & РАБОТНО ВРЕМЕ


+359 (0)56 820 344
main@burgasmuseums.bg

Вторник - Събота от 09:00-17:00
Почивни: Неделя и понеделник

СОЦИАЛНИ МЕДИИ

facebook twitter google+ youtube
Web Development @ OverHertz Ltd © 2009-2017, Регионален исторически музей Бургас. Всички права запазени.