< Археологически обекти
Форос/Порос


Научни ръководители на арх. проучвания Милен Николов (2013) и н.с.Цоня Дражева (2008-2013), зам. ръководители Константин Господинов

Предшественикът на съвременния Бургас - античната и средновековна крепост в м. Пода – нос Форос

В края на 2008 г. екип специалисти от Бургаския музей проведе за първи път археологически проучвания в района на полуостров Форос край Бургас. Резултатите от археологическите проучвания могат да се нарекат сензационни, защото беше установено, че тук все още има запазени останки от изгубения град, исторически предшественик и символ на град Бургас – античната и средновековна крепост и пристанище Бургос / Порос.

Полуостров Форос е обозначен в старите италиански и каталунски карти от ХІІІ-ХVІ в. Като място на укрепена крепост с пристанище под името Поро (проток) или Порос, която пазела отока на Мандренското езеро (Скеф). Византийските исторически извори го предават на гръцки като “Пиргос”, което има същото значение. В посветителен надпис от ІІ век се казва, че по границите на римската колония Деултум са изградени бурги (крепости).

Историците са единодушни, че именно на отока на Мандренското езеро е било разположено пристанището на големия център Деултум, което е било пазено от непристъпна крепост. Тук се локализира и пътната станция Пудизо отбелязана в Певтингеровата карта през ІV в.

Местността е известна и с една паметна битка от времето на Втората Българска държава. В началото на XIVв. българският цар Теодор Светослав предприел поход към Черноморското крайбрежие, където властта му се разпростряла над Русокастро, Месемврия, Анхиало, Созопол и Агатопол. Така през 1304г. при моста на отока на Мандренското езерото – Скафида (Пороса) се състояла решителната битка завършила със знаменателната победа на българския владетел над византийската армия.

Дълги години територията на нос „Форос” е недостъпна поради наличието на военна база. Едва при обхождането на зоната от специалисти археолози се установи наличието на две самостоятелни късно антични укрепления от ІV-VІ в., свързани с фортификацията на най-важните зони на полуостров „Форос”, както и прилежащите им постройки. Открито беше и значително количество строителна и битова керамика от ІV-VІ в. Откри се и каменен блок с част от посветителен надпис на гръцки език от Римската епоха поменаващ името на император Гордиан III.

С представянето на инвестиционното намерение от фирма “Форос Дивелтмънт” EАД, от МК и НИПК на РИМ Бургас беше поставена задачата да се установи наличието на археологически паметници, за да бъдат изготвени режимите на ограничение при строителство и опазване и консервация , които са в листата на паметниците с национално значение от 1989 г.
При обхождането на зоната експертите археолози установиха наличието на две самостоятелни късноантични укрепления от ІV-VІ в., които са свързани с фортификацията на най-важните зони на полуостров „Форос”, както и свързани с тях много отделни постройки. Открито беше и значително количество строителна и битова керамика от ІV-VІ в.



Проучванията в тези зони се извършиха на следните точки:

1.Югоизточна крепостна стена

През 1989 г. при изкопни работи за построяване на краварник е била разкрита част от крепостната стена. При настоящите проучвания установихме продължението на стената на запад с дължина около 190 м. Разкрихме външното лице на стената на дължина 15 м. На две места се разкри и вътрешното й лице, в два участъка с дължини 2 и 2.5 м. Ширината на стената е 2.90 м. Установихме наличието на правоъгълна или полигонална кула, от която са запазени единствено частите от страниците, които се свързват с крепостната стена. Те са с дължина 0.9 и 0.5 м. Ширината на страниците е 2 м. Вътрешната ширина на кулата е 4.20 м. В този участък стената е дебела 3.4 м., понеже съдържа в себе си и вътрешната стена на кулата. Запазена е субструкцията на височина до 0.5 м., както и един ред от суперструкцията. Градежът е от ломени камъни на бял хоросан. На североизток крепостната стена е унищожена в по-късно време и от нея е запазена единствено хоросановата подложка на субструкцията.

2. Северозападна крепостна стена

При обходите на северозападното крайбрежие на н. Форос установихме в профила на брега наличие на градежи. При проучването им разкрихме две кули от укрепителната система на крепостта. Югозападната кула е полукръгла или U-видна. Челото на кулата е срутено в морето и от него са запазени само части от субструкцията. Дебелината на стената на кулата е 0.73 м. Вътрешната й ширина е 3.10 м. Градежът е от ломени камъни, с оформени външни лица, на бял хоросан до подовото ниво и червен хоросан над него. В запазената част от вътрешността на кулата се разкри подово ниво от тухлена настилка с две подложки с обща дебелина около 0.25 м. Приблизително в средата на кулата разкрихме канал с вътрешна ширина 0.60 м, чието покритие е на принципа на фалшивия свод. Тухлите от подовото ниво са различни като преобладават тези с размери 0.29х0.29х0.06 м. Втората кула е правоъгълна, разположена на 15 м СИ от първата. Вътрешната ширина е 3.8 м, и се издава на 2 метра пред лицето на крепостната стена. Напълно е запазена Ю-З й страница. Дебелината на страниците е различна: югозападната –0.85 м; североизточната – 1.05 м. Градежът е аналогичен на първата кула. В профила при първата кула разкрихме малка част от тухлени зидове, които продължават навътре в брега. Между двете кули са били изградени съоръжения, от които разкрихме малка част от зид и подово ниво.
Между двете крепостни стени, на повърхността на терена, на няколко места се забелязват останки от зидове.

3. Църквата


До най-високата точка на н. Форос, на повърхността, установихме наличие на останки от зидове, и голямо количество строителна керамика. Местен жител назова това място като „Църквата”. Тук бяха заложени два сондажа. Установихме останки от сграда, от която са запазени основите . Планът и датировката на находките. дават основание да се приеме, че тук се е намирал малкия манастир “Св. Георги”, за който има сведение от византийски извори от ХІІІ в.

4. Нос Кабата

На североизточния бряг на н. Форос, в свлачищен район, силно се издава по-малкият нос Кабата. По цялата му повърхност се открива голямо количество керамика от IV-VI в. На терена и в профилите на брега се забелязват останки от градежи. В югоизточната част на основата на полуострова заложихме сондаж с размери2.50х2.00 м. На дълбочина 0.20 м. открихме пласт ломени камъни и стени от долиуми с подложка от бял хоросан. Конфигурацията на терена и градежите в профилите дават основание да допуснем, че сме попаднали на силно разрушена част от крепостна стена преграждаща шийката на н. Кабата.Археологическите проучвания дават основание да се приеме, че целият полуостров “Форос” е бил укрепен, като фортификационните съоръжения са създадени през късно-римската епоха и са възстановявани многократно в по-късни епохи до средата на ХVв. Тези данни безспорно очертават един значим исторически обект, пряко свързан с историята на Бургас.

Във връзка с гореизложеното е необходимо да се търсят възможности а продължаване на проучванията чрез проекти в МК и други по различни програми за публично-частно партньорство с цел изследване, запазване, реставрация и социализация на паметниците за целите на туризма.
share article on facebook share article on twitter share article on google+ share article on tumblr share article on blogger share article on reddit

comments powered by Disqus
Project Common cultural and historical heritage beyond the borders

Морската градина в Бургас

Culture and Heritage for Responsible, Innovative and Sustainable Tourism Actions

Правна кантора ИВАНОВА И СЪДРУЖИЕ






Търговска верига Зора

ПОСЕТЕТЕ НИ


АРХЕОЛОГИЧЕСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Алеко Богориди 21
ЕТНОГРАФСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Славянска 69
ИСТОРИЧЕСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Лермонтов 31
ПРИРОДОНАУЧНА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Фотинов 30

КОНТАКТИ & РАБОТНО ВРЕМЕ


+359 (0)56 820 344
main@burgasmuseums.bg

Вторник - Събота от 09:00-17:00
Почивни: Неделя и понеделник

СОЦИАЛНИ МЕДИИ

facebook twitter google+ youtube
Web Development @ OverHertz Ltd © 2009-2017, Регионален исторически музей Бургас. Всички права запазени.