< Средновековие
Чумната епидемия на Балканите и пътят ѝ в Европа през XIVв.


Освен гражданските войни, турските нападения и изстъпления, особено по крайбрежието на Егейско море, постоянните проблеми с Генуа и непрекъснатите финансови трудности, в средата на ХІV в. Византия, Балканите и цяла Европа са сполетени и от една действително страшна напаст – „черната смърт”, както през средните векове е наречена чумата. Всъщност се оказва, че констатацията, гласяща че балканските държави и конкретно средновековната Българска държава са разединени и слаби и именно това е в основата на лесното им унищожаване от страна на османските турци, е вярна, но не дава отговор на въпроса – защо те са в такова положение. А един от отговорите гласи, че именно към 1347-1350 г. най-малко една трета от населението на полуострова, вкл. и на България, е загинало от черната смърт, и това е в основата на тази политическа слабост и нестабилност на балканските държави след средата на ХІV в.

Францискански монаси се грижат за болни от бубонна чума в Италия. Автор Яково Оди

Днес знаем, че чумният бацил Yersinia pestis живее в чревният тракт на два вида бълхи, които от своя страна паразитират върху доста гризачи, но най вече върху черния плъх. Човешката бълха също може да пренася бацила. Но има две важни условия, без които е трудно или дори е невъзможно човек да бъде заразен. Първото е той да бъде ухапан от бълха, понеже само по този начин бацилът прониква в човешкия организъм и предизвиква болестта. Второто е температурите да са по-високи от 15-20 градуса, в противен случай той е много слабо активен. Последното условие обяснява до голяма степен защо в Северна Европа жертвите на чумата са в пъти по-малко, отколкото в Средиземноморието, вкл. и в Източните Балкани.

Гризачите, които са преносители на заразените с вируса бълхи, обитавали територии, наречени днес „чумни резервоари”. Това са пустинята Гоби, Южен Сибир, провинция Йънан в Китай, някои пустинни части на Либия и Иран, Източна Африка и Арабския полуостров. Според някои изследователи през ХІІІ в. климатът се променил, в Гоби и Централна Азия настъпило засушаване и така популациите от заразени с бълхи гризачи се изтеглили на юг и запад, където пресекли търговските пътища и така разпространили бацила.
Според други автори, това не е точно така. Те смятат, че всъщност монголите са истинските причинители на пандемията, като при своето движение на запад те пресекли заразените райони и така пренесли заразата в степите на Източна Европа.
При всички случаи трябва да се държи сметка, че всъщност причината за болестта не се крие в това, че заразеният предава бацила на здравия по въздушен път или чрез допир. Причината са бълхите, които чрез ухапване причиняват заразата. Така че те и плъховете, които ги пренасят, са в основата на разпространението на чумата. Но хората също са гостоприемници на бълхите, а плъховете постоянно присъстват сред пренасяните стоки особено в корабите.
Чумната пандемия започва в Азия, от земите на Китай. През 1332 г. от чума умира китайският император Вен Тзонг и неговите синове, а през 1340 г. болестта е вече в столицата на татарската Златната орда – Сарай, при долното течение на р. Волга.
През 1346-1347 г. татарският хан Джанибег обсадил генуезкия град Кафа на Кримския п-в (дн. гр. Теодосия). Сред войската му се появила чума, а и обсадата била неуспешна. Затова ханът заповядал с катапулти да бъдат прехвърлени трупове на умрели от чума татари. Бълхите, които те носели, пренесли заразата и сред европейците. Отначало това не им било известно, понеже карантинният период е 6-7 седмици. Доста кораби през това време отплавали от пристанището на Кафа и потеглили към Константинопол, Апенините, Западното Черноморие.

Чумата във Флоренция през 1348 г. Рисунка на Луиджи Сабатели

Така чумата се появила в християнска Европа. Тя върлувала на вълни до ХVІІІ в. Първи били поразени Константинопол и пристанищата по Западното Черноморие, които тогава почти всички били в границите на средновековната българска държава. Днес някои автори считат, че чумната епидемия от 1347 г. е измерима с епидемията от времето на император Юстиниан I от 542 г., когато на ден умирали до 10 000 души. Според Никифор Григора, „тежка и чумоподобна болест" през 1347 г. „опустоши както градовете, така и селата… при което само за един-два дни в повечето домове всички жители умряха наведнъж". Според император Йоан Кантакузин, който загубва от болестта сина си Андроник, чумата опустошава „почти всички крайбрежни земи на света”, а след това преминава „почти през целия околен свят” Същата година, но през есента, търговските кораби пренасят заразата на Апенините и на първо място в Месина. Постепенно цяла Южна Европа бива обхваната от пандемия. През 1348 г. кораб, пренасящ вино от Бордо, доставя в Англия, освен напитката, и заразата. Оттук пламват Ирландия и Шотландия. Следващата година е ред и на Северна Европа.

В резултат на чумната пандемия населението на Европа намалява с между 40 и 50 процента. Цифрата е много по-голяма за южните части на континента, отколкото за северните. Демографското състояние на отделните държави е върнато буквално столетия назад. Смята се, съвсем резонно, че и българските земи не правят изключение. Днес се приема, че при предполагаемо население на българското царство от около 2,5 млн. в навечерието на епидемията, след нея са останали не повече от 1 500 000 българи. Именно тази демографска катастрофа, причинена от чумата, днес се забравя или поне не е чак толкова известна на масовите читатели, но всъщност това е един от факторите, които улесняват в максимална степен лесното завоюване на балканските държави от страна на османските турци.
В този смисъл е редно да се държи сметка не само за политическата обстановка на Балканите. Ако турските нападения и гражданските войни, специално във Византия, карат обикновените ромеи да чувстват все по-силно слабостта на своята държава, то чумата нанася съкрушителен удар върху духа на населението на целия Балкански полуостров. Създават се условия за перманентни и изключително дълбоки апокалиптични настроения и фатализъм сред обикновения народ. Той е смазан от масовия мор, който води след себе си обезлюдяване на цели региони, масови вътрешни миграции, масов глад, причинен от обезлюдяването, като следствието от това е също ужасяващо – драстично повишаване на цените на хранителните продукти. Всичко това, съчетано с турските нападения и непрестанните военни сблъсъци между вътрешните групировки, конкретно във Византия, кара хората да се чувстват напуснати не само от своите политически водачи, но най-вече като наказани от Бог. Затова и цариградският патриарх св. Филотей Кокин пише специални молитви и канони срещу чумата.
Подобни настроения са в пълна сила за населението в цяла Европа. Там в храмовете постоянно се анатемосват вещици и магьосници, като в различните страни за чумата се обвиняват, освен тях, турците, татарите и дори гробарите. Петрарка, чиято любима умира от заразата, обвинява за епидемията греховната папска курия, която чрез разгула си довела до Божието наказание. От своя страна, римските първосвещеници обвиняват Петрарка във вещерство, понеже цитирал езическия поет Вергилий.

Погребване на жертвите от чумата в гр. Турне, дн. Белгия. Рисунка от 1349 г.

Днес имаме пълно право да твърдим, че и в България в средата на ХІV в. има подобни апокалиптични настроения. Красноречиво доказателство за това са свиканите два църковни събора във Велико Търново. Тяхната датировка не е уточнена, като някои изследователи приемат, че всъщност е имало само един църковен събор. Според последните изследвания на покойният архим. П. Стефанов, тези събори са свикани през 1347-1348 г. и през 1360 г. В житието на св. Теодосий Търновски се отбелязва, че първият събор е насочен срещу хора, дошли в Търново от Солун и Константинопол. Те са обвинени в богомилство, като се имат предвид конкретно Лазар, поп Стефан и Кирил Босота. Но, както отбелязва архим. Стефанов, богомилството в този исторически период е изключително слабо документирано. Той счита, че обвинените в тази ерес са всъщност бегълци от чумата, които, в желанието си да избягат от епидемията, се установяват в България. В житието има достатъчно данни и за страшният глад, който е върлувал сред тези бегълци – едно от обвиненията срещу тях е, че се хранели със „скверна храна”, т. е. храна, закупена от цигани или евреи, или такава, която обикновено не се консумира – жаби, змии и др. Това в показва в пълна светлина безизходицата на тези хора, които, подгонени от чумата, се озовават на съвсем чуждо място без препитание и са принудени да се изхранват по всякакъв възможен начин.

Вторият събор в Търново е свикан през 1360 г., когато има втора чумна вълна на Балканите. Той е насочен директно срещу евреите. Тези настроения обаче следва да се тълкуват и като закъснял израз на антисемитските настроения в Европа именно от 1347-1348 г., когато евреите са обвинени, че са причинили епидемията от чума, като са заразили кладенците на християните. В резултат от това в Тулон, Барселона и изобщо в почти всички западни градове се организират масови погроми и убийства на евреи. Напрежението ескалира до такава степен, че се налага папа Климент VІ да издаде не една, а цели две були против еврейските погроми в рамките само на 1348 г.

Автор: д-р Милен Николов
share article on facebook share article on twitter share article on google+ share article on tumblr share article on blogger share article on reddit

comments powered by Disqus
Изработка на метални парапети

Морската градина в Бургас

Culture and Heritage for Responsible, Innovative and Sustainable Tourism Actions

Андела, Андезит






Търговска верига Зора

ПОСЕТЕТЕ НИ


АРХЕОЛОГИЧЕСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Алеко Богориди 21
ЕТНОГРАФСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Славянска 69
ИСТОРИЧЕСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Лермонтов 31
ПРИРОДОНАУЧНА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Фотинов 30

КОНТАКТИ & РАБОТНО ВРЕМЕ


+359 (0)56 820 344
main@burgasmuseums.bg

Всеки ден от 10:00-19:00
Исторически музей - Вто-Съб., 09:00-17:00

СОЦИАЛНИ МЕДИИ

facebook twitter google+ youtube
Web Development @ OverHertz Ltd © 2009-2020, Регионален исторически музей Бургас. Всички права запазени.