< Значими събития
За Априлското въстание от 1876 г. и неговите герои
- с преклонение

Въпреки, че в Бургас и региона няма значителни прояви на национално-освободително движение, българите тук също живеят в революционна атмосфера и се вълнуват от събитията. От снимките на чествания на 50 години от Априлското въстание, съхранени във фонда на РИМ–Бургас, е видно колко много хора се включват в шествието по повода. Това е знак, че този самобитен порив за освобождение през далечната 1876 г. е значим в народната памет.

Макар да съжителстват с многобройно население гърци, турци, арменци и др. българите не остават настрана от революционна подготовка за освобождение. Няма и как - през българските черноморски пристанища преминават каналите за тайна кореспонденция и нелегални дейци от Одеса, от Средна Европа и от Цариград за Лозенградско, Одринско, Сливен, Ямбол, Стара и Нова Загора.

Главното въстаническо знаме на IV революционен окръг

Освен това през периода 1868 - 1872 г. последователи на Левски създават революционни комитети в Карнобатско и, Айтоско. Най-активни разпространители на идеите на Левски тук на местно ниво, са свещениците поп Георги в Бургас и поп Димитър в Карнобат и трима учители: Сава Катрафилов, Стоян Шивачев и Пенчо Черковски. Те са подпомагани от родолюбивите българи: Койчо Кехая , Яни и Ясен Русалиеви и др. Обсъждат се идеи за въоръжаване на чети, идващи от Русия и такива, подготвени у нас, за струпване на оръжие и боеприпаси в малките пристанища, идеи, които държат в напрежение турските власти и предизвикват множество арести и жестокости над българското население.

Паметта за Априлското въстание, Бургас свързва още и с имената на Сава Катрафилов, Иван Карагеоргиев, Мито Ангелаков, които се включват в четата на Христо Ботев.

Сава Катрафилов, роден в гр. Елена, за кратко учителства в Бургас и в Айтоско, но вниманието му е отдадено повече на революционната дейност. В Ботевата чета става член на ръководния щаб, а при сражението на Милин камък е тежко ранен и умира от раните си.

Мито Ангелаков след Освобождението се заселва в Бургас, работи като строителен предприемач, участва в изграждането на канализация, улично осветление, залесяването на Морската градина и др.

Нишките на съдбата неподозирано се сплитат и привързват към Бургас още една значима личност от Априлското въстание - Райна княгиня. Нейният втори син Георги Дипчев оставя забележителни следи в живота на морския ни град. Завършил Военноморското училище в гр. Варна, участник в Първата Балканска война, впоследствие се заселва в Бургас. Работи като инспектор по парните котли в Бургаски, Ямболски и Сливенски окръг, а през 1923 г. под негово ръководство и пряко участие в Бургас са организирани първите курсове за обучение на огняри и локомотивни машинисти. Георги Дипчев става директор на откритото по негова инициатива Държавно практическо механотехническо училище, където преподава до пенсионирането си.


Семейството на Райна Попгеоргиева

В Историческия музей в Бургас се съхраняват ценни и много интересни книги и документи, свързани с борбите за национално освобождение и Априлското въстание:
• Писмо от Васил Левски до Димитър Трайкович, в което Апостола уличава Трайкович в предателство спрямо комитетските дела;
• Писмо от Добри Чинтулов, от 1871 г., до сливенските му съграждани, в което се обсъждат въпроси за новоучредената българска екзархия;
• Протокол от заседание на БРЦК, от 1874 г., на което е взето решение с организирането на частните комитети в Българско да се заеме Стефан Стамболов;
• „Биография на Христо Ботев“ от Захари Стоянов, 1888 г.
• „Записки по българските въстания“ от Захари Стоянов, 1884 г.
• „Биография на Васил Левски“ от Стоян Заимов, 1897 г.
share article on facebook share article on twitter share article on google+ share article on tumblr share article on blogger share article on reddit

comments powered by Disqus
Изработка на метални парапети

Морската градина в Бургас

Culture and Heritage for Responsible, Innovative and Sustainable Tourism Actions

Андела, Андезит






Praktiker BG

ПОСЕТЕТЕ НИ


АРХЕОЛОГИЧЕСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Алеко Богориди 21
ЕТНОГРАФСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Славянска 69
ИСТОРИЧЕСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Лермонтов 31
ПРИРОДОНАУЧНА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Фотинов 30

КОНТАКТИ & РАБОТНО ВРЕМЕ


+359 (0)56 820 344
main@burgasmuseums.bg

Вторник - Събота от 09:00-17:00
Почивни: Неделя и Понеделник

СОЦИАЛНИ МЕДИИ

facebook twitter google+ youtube
Web Development @ OverHertz Ltd © 2009-2020, Регионален исторически музей Бургас. Всички права запазени.