< Средновековие
Забравената българска епопея: Кипър 1374 г.


Преди 37 години беше отпечатана книгата „Кипърска хроника”, в превод и коментар от покойният български медиевист проф. П. Тивчев. По същество това не е цялото произведение, а извадки от хрониката на Леонтий Махера „Повест за сладката земя Кипър”. В този изключителен исторически извор са предадени основните данни за средновековното минало на о-в Кипър, който от 1192 г. е бил под управлението на френската династия Лузинян. Малко известен е фактът, че в тази хроника е отделено особено внимание на един отряд от близо 2000 българи, имащи решаваща роля в борбите между младият кипърски крал Петър ІІ Лузинян и неговите чичовци – конетабълът на Кипър Жак дьо Лузинян и Антиохийският принц Жан дьо Лузинян, със могъщата италианска република Генуа. Проф. Тивчев прави няколко изследвания на тези събития; в следващите редове ние ще ги припомним, защото те са почти неизвестни за широкия кръг читатели.
Снимка: Цитаделата с кулата в крепостта Агиос Иларион


Преди да предадем конкретно ролята на българите във войната, ще опишем накратко някои събития, намиращи се в пряка връзка със съдбата на българския отряд.

Убийството на крал Петър І – средновековна миниатюра

На 17.01.1369 г. войнствения крал на Кипър Петър І Лузинян бил убит вследствие на дълбок конфликт между него и част от васалите му. Убийството било акт на лично отмъщение от страна на един от кралските рицари, подкрепен от голяма част от аристокрацията. След краткотрайно регентско управление на 20.01.1372 г., след като навършил пълнолетие, за крал бил коронован синът на Петър І–Петър ІІ Лузинян. След коронацията, по време на празненствата, избухнал остър конфликт между генуезци и венецианци – основни фактори в търговията между Европа и Ориента по това време. Представителите на двете републики имали свои силни позиции в Кипър, но и съвсем естествено били и сериозни конкуренти помежду си и поради това се борели за влияние в кралският двор. Конфликтът ескалирал, като бил намесен и крал Петър ІІ. Вследствие на това генуезците се изселили от острова, обвинявайки за нещастията си краля и неговата позиция в конфликта. В крайна сметка се стигнало до война между Кипър и Генуа, в която станало ясно, че и кралица Елеонора – майка на Петър ІІ и дъщеря на Арагонският крал Пиер, изиграла сериозна роля чрез своите невероятни задкулисни интриги. Към Кипър била изпратена голяма генуезка флотилия, която започнала да ограбва бреговете на острова. Освен плячкосването обаче генуезците обявили, че всички роби, зависими селяни и престъпници, които се присъединят към тях, ще бъдат приети като равни. Вследствие на това веднага се събрала една дружина от 2000 роби - българи, гърци и татари. В следващите редове хронистът винаги нарича тази дружина само „българи”. Големият им брой е показателен. След 1350 г. турските нашествия във Византия и България станали масови, като при походите си турците отвличали мъже, жени и деца, продавани впоследствие като роби на азиатските пазари. По такъв начин толкова голям брой българи се озовали в Кипър. Нужно е да направим и едно уточнение. Говорейки за роби – татари, хрониста има предвид не само етническите татари, продавани на Генуа най-вече в тяхната черноморска колония Кафа от самите им съплеменници; тук вероятно става въпрос и за куманите, които татарите също така продавали като роби.

Българският отряд веднага се отличил. Според Махера българите превзели град Пафос и изградили неговите крепостни стени, като прокопали и ров, напълнен с морска вода. Укрепленията били толкова добре направени, че атаките на кипърската армия били просто безрезултатни. Нещо повече – на 3. VІІ. 1373 г. Антиохийският принц предприел генерална атака на Пафос, но след 4 часа битка неговите войски „не можали да направят нищо, защото генуезците имали голяма помощ от българите”.

Гербът на кралство Кипър при династията Лузинян

Според хрониста конетабълът, т. е. главнокомандващият на кипърските войски – Жак дьо Лузинян, „кипнал от яд”. Намирайки се в безизходица, той направил това, което сторили генуезците – обявил амнистия и свобода за всички роби и престъпници, ако те се бият на страната на кралството. Това се оказал правилен ход – в следващите събития вече се говори за „българския отряд” на служба при самия конетабъл! Вероятно българите са преценили, че службата им при Кипърския крал е много по-важна отколкото тази при генуезците, които между впрочем се държали като най-обикновени разбойници и убийци спрямо местното кипърско население.


Така на 7.12.1373 г. конетабълът се отправил от гр. Кериния към Левкозия начело с голяма войска от българи. Според хрониста „Генуезците умрели от страх”. В хода на събитията постоянно се говори за българската войска и за победите й. Една от големите битки е тази при Синда. След оплячкосването на Левкозия генуезците решили плячката да бъде прехвърлена във Фамагуста. Научавайки тази новина, конетабълът веднага се отправил на поход заедно 500 конници, вкл. и българите. Българския отряд се отличил със стрелците с лък, генуезците били разбити, а съкровището – спасено и отнесено в гр. Кериния. В хода на войната важността на този град била първостепенна. Генуезците си поставили за цел да го превземат, не на последно място и защото съкровището се намирало там. Голяма войска се отправила към тази крепост заедно с кралица Елеонора, която била в генуезки плен – както и крал Петър ІІ всъщност. Благодарение на една хитрост тя се измъкнала от охраната си и побягнала към Кериния. При преследването й генуезците били нападнати от българите, които ги разстрелвали със стрели и обърнали в бягство.

През януари 1374 г. две хилядна генуезка армия се разположила в близост до Кериния. Пътят към този град преминавал през един проход, охраняван от българите. Опитът на генуезците да преминат бил неуспешен. Както пише хронистът, те „много напирали да преминат, но не могли”. Затова и отстъпили към Левкозия. Н връщане обаче те успели да разберат от местен свещеник, че има пряка пътека към Кериния, която била различна от пътя през прохода. Вследствие на тази важна информация те се върнали и разбили българския отряд и кипърските войски. Били убити над 100 българи. Останалите отстъпили в крепостта Агиос Иларион. Това била единствената загубена битка на българския отряд по време на цялата война.
За генуезците станало ясно, че превземането на Кериния ще им осигури превеса във войната. Затова те подготвили обсадна техника и много стълби за щурмуването на крепостните стени. Но на 4. ІІ. българите нападнали отряда, който пренасял стълбите, и избили и взели в плен доста войници. Генуезците били принудени отново да правят стълби и едва тогава да щурмуват на крепостните стени. Този щурм бил безуспешен и нападателите се прибрали в лагера. Провизиите им били на привършване и затова те изпратили отряд да донесе храна за хората и конете. Но българите нападнали отряда, разбили го и отнесли провизиите в крепостта Агиос Иларион. Вероятно тук става въпрос за втори отряд българи, действащи от тази крепост под командването на Жан дьо Лузинян – Антиохийският принц, чичо на крал Петър ІІ и брат на конетабъла Жак дьо Лузинян.

В помощ на генуезците дошли нови сили. На 3 март те предприели нов щурма на крепостта Кериния. Подготвени били и четири стенобойни машини. Първата се наричала „Свиня”. Тя била на три етажа, в нея имало каменар, който трябвало да разбие крепостната стена. Втората машина се наричала „Ката”. Тя била на височина колкото крепостната стена на Кериния; в нея имало много стрелци с арбалет. Третата машина носела името „Фалкон”. Това била една дървена кула, пълна с хора и подвижни стълби за атаката на стените. Четвъртата бойна машина представлявала една клетка върху дървена колона, пълна с арбалетчици,чиято роля била да поразяват защитниците на крепостните стени. Изброяваме в детайли тези обстоятелства понеже в хрониката следва един удивителен момент. Леонтий Махера пише дословно следното: „Тогава конетабълът, който бил опитен във военното дело, изпратил 6 (!) души българи. Те взели със себе си огън и изгорили две стенобойни машини – „Фалкон” и „Клетката”, а „Свинята” съборили на земята и отгоре с камъни я разрушили напълно. А колкото хора имало вътре едни били изгорени, а други - убити”. Пасажа мисля че не се нуждае от коментар – той достатъчно добре представя подвига на шестимата българи.

Това е един от последните случаи на достойното представяне на българите във войната. Тяхната трагична гибел впоследствие е дело на една интрига, дело на кралица Елеонора – испанка по кръв, майка на крал Петър ІІ и съпруга на крал Петър І, както вече стана ясно.
Генуезците постепенно разбрали, че с преки военни действия те няма да могат да спечелят войната. Затова те прибегнали до сериозен натиск върху крал Петър ІІ, който се намирал в техен плен. Вследствие на това крал Петър – един 17 годишен младеж, чрез няколко писма принудил чичо си – конетабъла, да напусне Кипър. Формалната причина била той да отиде в Рим и да иска помощ от папата, като му изясни и причините за войната с Генуа. Целта всъщност на генуезците била да отдалечат Жан дьо Лузинян от острова, понеже той бил твърде добър военачалник и осуетявал всички военни планове на генуезките войски. Планът успял и конетабълът напуснал армията, в изпълнение заповедта на своя крал. Така войските преминали под командването на брат му – Антиохийският принц, а българите очевидно се превърнали в негов елитен отряд. Междувременно бил сключен временен мирен договор. Именно сега на преден план излязла личността на кралица Елеонора. Силна и волева жена, но също така и много отмъстителна, кралицата била обзета от постоянната мисъл за убийство на собствения си девер–Жан дьо Лузинян, принца на Антиохия. Това нейно желание има стара история и датира от убийството на нейният съпруг Петър І. Както казахме вече, преките убийци били няколко рицари, представители на голяма част от кипърската аристокрация. Двамата братя на краля – конетабъла и Антиохийския принц, се опитали да помирят двете страни, но безуспешно. В деня на убийството заговорниците-рицари принудили Жан дьо Лузинян да влезе в покоите на краля; той го заварил гол, току-що напуснат от любовницата си. Краля го помолил да излезе, докато си облече ризата. Принца излязъл, но на негово място влезли рицарите, които заклали краля. Това била причината кралица Елеонора да намрази толкова силно девера си, който явно е имал някаква роля в убийството на собствения си брат крал Петър І.

Описваме с подробности тези обстоятелства защото те обясняват следващите трагични действия, свързани с българския отряд. След сключване на мирният договор кралицата започнала изпълнение на плана си за убийството на Жан дьо Лузинян. Моментът явно бил подходящ–тя си върнала позициите в двора, а конетабъла бил далеч от Кипър. Единственото нещо, от което кралицата се е плашела, е бил елитния български отряд на принца. Пренебрегвайки голямата помощ, която българите оказали на Кипърското кралство, кралицата намислила първо да елиминира българите. За целта тя извикала принца в Кериния. Той се уплашил и дошъл от Агиос Иларион само до прохода към Кериния. Тук дошла и кралица Елеонора. Била отслужена литургия и двете страни се заклели един на друг над тялото Христово да не се преследват повече и да не си навреждат един друг. След това се прибрали – кралицата в Левкозия, а принца в Агиос Иларион. Веднага след пристигането си обаче кралицата пратила писмо на Жан дьо Лузинян, в което пишело следното „Мой скъпи братко, пази се от българите, тъй като те замислят да те убият и да завземат твоята крепост Агиос Иларион. Пази живота си! Аз, защото те обичам, затова ти съобщавам това”. Това бил краят на българите. Леонтий Махера пише следното: „Добрият господар повярвал на писмото на своята неприятелка, която го отровила без отрова и той изпаднал в голям грях, понеже несправедливо убил толкова хора. Защото принцът, като прочел писмото, ги завел горе на крепостта, а сам седнал вън от кулата. И ги викал един по един и заповядал да ги хвърлят от прозореца долу. Така те се убили от голямата височина. Но последният по Божията воля се спасил, понеже когато го хвърлили не се убил, за да се докаже как другите несправедливо били убити. И той живял много време след това”.

Такъв бил трагичният край на българския отряд на Кипърското кралство. Въпреки неоценимите услуги, които българите направили във войната с генуезците, те били избити заради една дворцова интрига, към която нямали никакво отношение.

Историята има и своето продължение. Кралицата пристъпила към второто действие на драмата. Принцът, след убийството на българите, пристигнал в Левкозия вероятно да си изясни отново отношенията с кралица Елеонора – очевидно той разбрал, че е бил излъган. Пратена му била заповед от името на краля да отиде в двореца. Той отишъл и бил въведен в стаята на краля. Там били Петър ІІ и майка му. Била сложена и трапеза за обяд. След като обядвали, кралицата извадила ризата на мъжа си – крал Петър І. Тази риза тя била запазила с кръвта по нея от раните, нанесени от рицарите-заговорници. Кралица Елеонора попитала: „Господин принце, знаеш ли тази риза чия е?”. Веднага след това скрити зад колоните убийци заклали Жан дьо Лузинян.

Това са само малка част от интригите, убийствата и двуличието в Кипърския кралски двор, описани от Леонтий Махера в „Кипърска хроника”. Като грък-киприот и източноправославен християнин обаче авторът дава обективна оценка на българите, които той схваща като съюзници на кипърския народ във войната с Генуа и именно затова той съвестно отбелязва тяхната смелост и инициативност във военните действия. Но българите са оценени абсолютно безпристрастно и от самите генуезци. Когато настъпило временното примирие и принца бил убит, Леонтий Махера предава техните думи „Страхувахме се от конетабъла, но той е в наши ръце; принцът и българите са избити и в който час пожелаем, ще превземем Кериния”!

Автор: д-р Милен Николов

Снимки:
01 – Цитаделата с кулата в крепостта Агиос Иларион
02 – Замъкът Агиос Иларион
03 - Замъкът Агиос Иларион – сн. от 1950 г.
04 – Изглед от Агиос Иларион към Кериния
05 – План на замъка Агиос Иларион
06 – Замъкът Агиос Иларион – сн. от 1900 г.
07 – Крепостта Кериния
08 - Крепостта Кериния
09 – Карта на крепостта Кериния, 17-18 в.
10 – Крепостта Кериния
11 – Крепостта на Пафос
12 – Крепостта на Пафос
13 – Убийството на крал Петър І – средновековна миниатюра
14 – Гербът на кралство Кипър при династията Лузинян
15 – Блюдо с герба на кралство Кипър – 14 в.
16 – Испанска карта на о-в Кипър от 1375 г.
17 – Монета на кралство Кипър, 14 в.

18 – Пазар за роби в Истанбул, 1840 г
share article on facebook share article on twitter share article on google+ share article on tumblr share article on blogger share article on reddit

comments powered by Disqus
Изработка на метални парапети

Морската градина в Бургас

Culture and Heritage for Responsible, Innovative and Sustainable Tourism Actions

Правна кантора ИВАНОВА И СЪДРУЖИЕ






Praktiker BG

ПОСЕТЕТЕ НИ


АРХЕОЛОГИЧЕСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Алеко Богориди 21
ЕТНОГРАФСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Славянска 69
ИСТОРИЧЕСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Лермонтов 31
ПРИРОДОНАУЧНА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Фотинов 30

КОНТАКТИ & РАБОТНО ВРЕМЕ


+359 (0)56 820 344
main@burgasmuseums.bg

Вторник - Събота от 09:00-17:00
Почивни: Неделя и Понеделник

СОЦИАЛНИ МЕДИИ

facebook twitter google+ youtube
Web Development @ OverHertz Ltd © 2009-2020, Регионален исторически музей Бургас. Всички права запазени.