< Градски живот
Шевните машини от фонда на РИМ Бургас


Едва ли има дом, в който да не е имало или все още да има шевна машина. На кратко ще ви запознаем с историята на шевната машина, а после ще ви представим няколко от фонда на РИМ Бургас.

Историята започва през 1755 година в Лондон, където германският инженер Чарлс Визентал, работещ и живеещ по това време във Великобритания, успява да патентова игла, която да бъде използвана за механично шиене. Не се споменава за машина, на която да бъде поставена иглата и минават 34 години докато англичанинът Томас Сейнт измисля това, което се смята за първата истинска шевна машина. През 1790 година, производителят на шкафове патентова машина, която чрез шило прави дупка в кожата и иглата преминава. Критиците на Сейнт, обаче смятат, че той е патентовал само идея и машина никога не е била произвеждана.

През 1804 година още две изобретения биват патентовани. Едното във Франция на Томас Стоун и Джеймс Хендерсън – машина, която наподобява ръчното шиене. Другото на Скот Джон Дънкан за машина, която бродира с помощта на редица игли. За съжаление не се знае нищо повече за съдбата на двете изобретения. Първата практична и широко използвана шевна машина е изобретена от френския шивач Бартелеми Тимоние през 1829 г. Машината му шие прави шевове с помощта на верижен шев. На следващата 1830 г. той подписва договор с Огюст Феран, минен инженер, който прави необходимите чертежи и подава заявка за патент. Патентът е издаден на 17 юли 1830 г. и през същата година той открива заедно със своите партньорите първата в света компания за производство на армейски униформи за френската армия. Това обаче води до конфликт с парижките шивачи, които се притесняват да не останат без работа. Моделът на машината е изложен в Музея на науката в Лондон.

През 1832 година Уолтър Хънт изобретява първата американска шевна машина,но бързо губи интерес към творението си, а първият патент на шевна машина в Съединените американски щати е от 1842 г. на Джон Гринуф. Машината обаче, която комбинира всички до тогава изобретени части е дело на английският изобретател Джон Фишър от 1844, но не успява да вземе патент, поради грешка в документите. Почти десет години по-късно през 1851 г. американският инженер Сингър/ Сингер получава патент за своята шевна машина. Тя комбинира елементи от машините на Тимоние, Хънт и Хоуи. Протекторът за крака, използван за преобразуване на възвратно-постъпателно движение в ротационно движение, е пригоден за задвижване на шевната машина, оставяйки двете ръце свободни. Именно шевната машина Singer е сред широко разпространените в България и вероятно всеки един от нас я е виждал, а защо не и шил на нея.

Сред интересните шевни машини във фонда на РИМ Бургас се нареждат още няколко. Една от тях е Csepel 30. Крачна, цялостно комплектована, в дървена рамка с две чекмеджета от страни, на едното има уред за забиване на игли и топлийки. Машината е произведена в Унгария. Фабриката производител датира от 1882 година, когато братята Манфред и Бертолд Вайс създават консервна фабрика в 7-ми район в Будапеща. Сред дейностите на работещите във фабриката било и демонтирането на боеприпаси за армията. През 1890 година във фабриката става експлозия, което наложило преместването ѝ в слабонаселеното тогава село Чепел (сега 21-ви район в Будапеща) през 1892 година. В периода 1896 – 1914 година, компанията става една от най-големите в Австро-Унгарската империя, произвеждайки най-вече боеприпаси и военна техника. След Първата световна война броят на работещите във фабриката драстично намалява и започват производство на домакински уреди – висококачествени, практични и лесни за употреба шевни машини, фурни, кухненски съдове и други.

Шевна машина UNION от 1967 година, произведена в бившият Съветски съюз. Тя е крачна, поставена в дървен шкаф. Вратичката на шкафа се отваря на ляво, горната част в същата посока и се подпира на нея. Получава се допълнително помощно пространство. На вратичката има закрепени посредством пластини три метални кутии, които се прибират една под друга. Шевната машина се прибира и вади също, задвижва се с дървен педал.

Още две шевни машини представляват интерес, като единственото, което се предполага за тях е, че са българско производство – шевна машина Балканъ/Balkan и шевна машина Вера/Vera.

Пламена Кирова - гл. уредник на отдел „Етнография“

share article on facebook share article on twitter share article on google+ share article on tumblr share article on blogger share article on reddit

comments powered by Disqus
Изработка на метални парапети

Морската градина в Бургас

Culture and Heritage for Responsible, Innovative and Sustainable Tourism Actions

Правна кантора ИВАНОВА И СЪДРУЖИЕ






Търговска верига Зора

ПОСЕТЕТЕ НИ


АРХЕОЛОГИЧЕСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Алеко Богориди 21
ЕТНОГРАФСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Славянска 69
ИСТОРИЧЕСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Лермонтов 31
ПРИРОДОНАУЧНА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Фотинов 30

КОНТАКТИ & РАБОТНО ВРЕМЕ


+359 (0)56 820 344
main@burgasmuseums.bg

Вторник - Събота от 09:00-17:00
Почивни: Неделя и Понеделник

СОЦИАЛНИ МЕДИИ

facebook twitter google+ youtube
Web Development @ OverHertz Ltd © 2009-2020, Регионален исторически музей Бургас. Всички права запазени.