< Народопамет, обреди и ритуали
Седем етърви и четири зълви


В днешно време все по-често се сблъскваме с грешното назоваване на роднинските взаимовръзки – в разговорната реч, в превода на книги и филми. Термините за родство са не само част от езиковата ни култура, но и от българската традиция. В миналото хората абсолютно точно са наричали всеки един свой роднина, знаейки мястото му в родовата общност. Някои от тези думи са диалектни – присъщи са само на определена територия, различни са в различните области на България и за повечето от нас звучат странно, но има и основни правила. Недопустимо е да не знаеш, че братът на баща ти е чичо, а братът на майка ти – вуйчо. Ако в други езици думата за тези роднини е една, това не е причина да опростяваме българския език.
Жената на чичо е стринка, чинка, генка, тита, титьовица. Жената на вуйчо е вуйна. Сестрата на бащата, както и сестрата на майката е леля. Мъжът на лелята е свако.

Мъжът никога не може да има свекър и свекърва, има тъст и тъща (родителите на съпругата му). А за жената майката и бащата на мъжа й са, съответно, свекърва и свекър. Братът на съпругата е шурей, шури. Найден Геров, съвсем разбираемо, го нарича „женин брат”. Жената на шурея е шурейка, шурейница, шуренайка, шурльовица.

Сестрите на съпруга за жена му са зълви. В северозападните говори, когато са по-млади, те се наричат с имена на растения – ябълка, яворка, босилка, ягодица. Етнографът Димитър Маринов (1846 – 1940г.) пояснява: „Сестрите на мъжа, ако са моми или женени, в отношение на жената му са: кака (ако е по-голяма); калина (ако е по-млада от брата си, а най-стара от другите си сестри); малина (ако е подевка, т.е. по-млада от девойка); юбавка (ако е по-млада от малина); ябълка (ако е по-млада от юбавка); дунка е най-младата, ако преди нея има юбавка. Тя може да е пеленаче и да суче още”. За всички тези сестри жената е снаха.

Жените на двама или трима братя помежду си са етърви.
Башайко назовават свекъра в Гюмюрджинско, Беломорска Тракия. Етимологично се свързва с „главен”, „пръв” , „ най-голям”– „баш”. Но башайко може да бъде и по-възрастен брат, батко (например, в Източните Родопи).
Зет, знайно е, е съпругът на сестрата или съпруг на дъщерята. Забавни са словосъчетанията за мъж, който отива да живее при родителите на жена си – приведен зет, зет на къща, заврян зет, водник (от „водя” някого и той върви след мен).

Деверът е лице с определени важни функции в сватбения обред – води булката до черквата за венчавката, след това – до новия й дом, грижи се за нея през целия ден. Той е роднина на младоженеца, най-често е негов брат. Всъщност, основното значение на „девер” – книжовно, разговорно и диалектно, в цялата етнокултурна и езикова територия, е „ брат на мъжа”.
Балдъза е сестрата на съпругата. Балдъза може да има само мъжът. Баджанакът е съпруг на сестрата на съпругата, т.е. съпруг е на балдъзата.
Мъжете, женени за две сестри, помежду си са баджанаци.
Този, който сватосва момък и мома, посредничи за годежа им, е предумник. Логично, от глагола „предумвам”, т.е. „преговарям”, „склонявам”, „кандърдисвам”. Той е и снобник от глагола „снобя” – „сватосвам”. А подробното тълкуване на Найден Геров е следното: ”снобя – влизам между двоица, за да наглася някоя работа между тях.”
Когато обредното лице, изпратено да прави „сговор за годявка”, е жена, тя е предумница или снобница.

Изображение: „Уговаряне на сватба” – картина на Ярослав Вешин

Използвана литература
Маринов, Димитър „Жива старина. Етнографическо фолклорно списание” Книга втора, Русе, 1892, 172–173
Холиолчев, Христо, Максим Младенов, Лилия Радева „Българска семейно-родова лексика” Енциклопедичен речник, изд. „Изток – Запад”, 2012


Автор:
Росица Топалова
Уредник в отдел „Етнография”
share article on facebook share article on twitter share article on google+ share article on tumblr share article on blogger share article on reddit

comments powered by Disqus
Изработка на метални парапети

Морската градина в Бургас

Culture and Heritage for Responsible, Innovative and Sustainable Tourism Actions

Правна кантора ИВАНОВА И СЪДРУЖИЕ






Търговска верига Зора

ПОСЕТЕТЕ НИ


АРХЕОЛОГИЧЕСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Алеко Богориди 21
ЕТНОГРАФСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Славянска 69
ИСТОРИЧЕСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Лермонтов 31
ПРИРОДОНАУЧНА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Фотинов 30

КОНТАКТИ & РАБОТНО ВРЕМЕ


+359 (0)56 820 344
main@burgasmuseums.bg

Вторник - Събота от 09:00-17:00
Почивни: Неделя и понеделник

СОЦИАЛНИ МЕДИИ

facebook twitter google+ youtube
Web Development @ OverHertz Ltd © 2009-2020, Регионален исторически музей Бургас. Всички права запазени.