< Обреди и ритуали
Лазаруване


Лазаруването заема особено място в народния календар и се изпълнява на християнския празник Лазаровден, който се празнува предпоследната събота преди Великден. В обичаите свързани с Лазаровден се откриват следи от древни езически обреди, които могат да се отнесат към събуждане на природата за нов живот през пролетта. Корените му са в онези далечни времена, когато момите на едно племе или селище били отвличани от момците на друго. Това е ставало през пролетните месеци в гората или край реката. Посятото в земята семе избуява, животните напускат своите леговища, а у младите хора се появяват любовните чувства и желанието за изграждане на семеен живот. Народът вярва, че къща, в която са пели лазарките, е честита – в нея ще има плодородие, а стопаните ще се радват на здраве и весел живот.

Основни изпълнители в обичая са момичета от 5-6 годишна възраст до 10-12 годишни. Подготовката им започва още през Великденските пости. Те се събират, учат и си припомнят лазарски песни и игри. Обикновено им помага по-възрастна жена, която вече е лазарувала и знае песните. В подготовката се включва и изработката на лазарското облекло и реквизита. Обличат се в празнични костюми, по-често невестински, които вземат от наскоро омъжилите се момичета. По време на подготовката се уговарят по групи къде ще ходят, тези групи са разделени по махали и е много рядко в селото или населеното място да има само една група лазарки. От всяка група се избира едно момиче за водачка, наричана още - буенец, войвода, кръсница.

В с. Люляково лазаруват с кукла. Тя се прави от кръстачка на чекрък. Независимо, че куклата носи мъжкото име Лазар, тя се облича в женски невестински дрехи – бяла риза, сукман, престилка и пояс. Фигурата се забражда с червено було и се кичи с цветя и венци. С тази кукла момите обикалят къщите и пеят за здраве. Стопаните сами подканват лазарките за кой член на семейството да пеят с думите :
„Имаме си мома или ергенче, или малко момче, ха да ни изпеете нещо и за него.”
Накрая всички отиват на кладенеца или реката и пускат венчетата си там. Чрез този обичай се осъществява въвеждането на девойките в обществото. Лазарките обикалят всяка къща в селището и изпълняват специални обредни песни и танци с любовно – женитбени мотиви. В народната традиция лазаруването е било задължително за всяка девойка, без което тя не може да се омъжи. Идеята за предстоящия брак се претворява и в обличането на лазарките в невестински костюми и киченето им с характерни невестински накити.

Пламена Кирова
share article on facebook share article on twitter share article on google+ share article on tumblr share article on blogger share article on reddit

comments powered by Disqus
Project Common cultural and historical heritage beyond the borders

Морската градина в Бургас

Culture and Heritage for Responsible, Innovative and Sustainable Tourism Actions

Андела, Андезит






Praktiker BG

ПОСЕТЕТЕ НИ


АРХЕОЛОГИЧЕСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Алеко Богориди 21
ЕТНОГРАФСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Славянска 69
ИСТОРИЧЕСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Лермонтов 31
ПРИРОДОНАУЧНА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Фотинов 30

КОНТАКТИ & РАБОТНО ВРЕМЕ


+359 (0)56 820 344
main@burgasmuseums.bg

Вторник - Събота от 09:00-17:00
Почивни: Неделя и понеделник

СОЦИАЛНИ МЕДИИ

facebook twitter google+ youtube
Web Development @ OverHertz Ltd © 2009-2017, Регионален исторически музей Бургас. Всички права запазени.