< Фауна
Европейски лалугер
S.citellus

Европейският лалугер (Spermophilus citellus) е наземен гризач от сем. Катерицови. Народните му имена са суяк, еркюпек или земно куче. Окраската му е жълтокафява, понякога с тъмни петна по гърба. Дължината на тялото е 164-205 mm, на опашката - 40-74 mm.
България се намира в южната част на ареала на вида. У нас лалугерът обитава ливади, пасища, сухи степи, покрайнините на обработваемите полета, покрай пътища и се среща петнисто до около 2500 м.н.в.
Лалугерите са колониални животни и заедно могат да живеят от няколко до стотици индивиди. Дупките в земята изкопава сам. Те му служат за укритие, за сън и отглеждане на малките. Затова са и няколко вида: временни, постоянни и дупки за зимен сън. Лалугерите лесно могат да се наблюдават, ако застанем неподвижно не далеч от колонията им. Така ще ги видим как се хранят, как пробягват през пътя, копаят своите дупки или застават прави и оглеждат околността. Ако сме по-наблюдателни ще забележи, че във всяка колония има стражи. Докато повечето лалугери се хранят, едно или няколко животни застават изправни на задните си крака и наблюдават околността. Ако забележат опасност, те предупреждават останалите като издават тревожно изсвирване и всички хукват към дупките. Учени са установили, че популациите от различни части на България издават различни предупредителни звуци, т.е. „говорят” на различни диалекти.
Основно се хранят с треви и семена. Тъй като животните са най-уязвими на открито, те са развили специално приспособление за събиране на храна – бузни торбички. Докато са навън, лалугерите тъпчат семена и треви в тези торбовидни образования, а после се скриват в дупката, където на сигурно място ги изяждат.
Друга особеност на лалугера е, че зимните месеци той изпада в зимен сън - хибернация. Хибернацията е адаптация за преживяване на неблагоприятни условия. Лалугерите не събират хранителни запаси, а използват енергията натрупана под формата на тлъстини, затова през лятото и ранната есен те се хранят активно. В България зимния сън продължава от септември - октомври до началото на март. Преди заспиване лалугерите преустройват дупките си за зимен сън. Веднага след като се събудят от зимен сън в началото на март лалугерите пристъпват към размножаване. През април и май женските раждат от 5 до 8 голи и слепи малки, които прекарват първите 4 седмици в дупката.
[color=red]Лалугер е застрашен от изчезване вид.[/color] Основната заплаха е разрушаването на неговите местообитания. Затова е обявен за строго защитен вид и е включен в много европейски и български природозащитни закони и конвенции.

д-р Светла Далакчиева
share article on facebook share article on twitter share article on google+ share article on tumblr share article on blogger share article on reddit

comments powered by Disqus
Project Common cultural and historical heritage beyond the borders

Морската градина в Бургас

Culture and Heritage for Responsible, Innovative and Sustainable Tourism Actions

Правна кантора ИВАНОВА И СЪДРУЖИЕ






Търговска верига Зора

ПОСЕТЕТЕ НИ


АРХЕОЛОГИЧЕСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Алеко Богориди 21
ЕТНОГРАФСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Славянска 69
ИСТОРИЧЕСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Лермонтов 31
ПРИРОДОНАУЧНА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Фотинов 30

КОНТАКТИ & РАБОТНО ВРЕМЕ


+359 (0)56 820 344
main@burgasmuseums.bg

Вторник - Събота от 09:00-17:00
Почивни: Неделя и понеделник

СОЦИАЛНИ МЕДИИ

facebook twitter google+ youtube
Web Development @ OverHertz Ltd © 2009-2017, Регионален исторически музей Бургас. Всички права запазени.