< Фауна
Голям синигер
Parus major

Големият синигер (Parus major) е от птиците, които се срещат целогодишно у нас и се радва на широко разпространение. Представители на вида могат да се придвижват на различно дълги разстояния. Пример за това е възрастен мъжки индивид, който е бил опръстенен на 31 март 1984 г. в София и е уловен на 15 ноември 1985 г. в Испания. Изминатото от него разстояние е 1515 км за 1 година и 255 дни. Големият синигер е лесно познаваем благодарение на сравнително ярката си окраска. Горната страна на главата, гърлото и гушата са черни със синкав метален блясък. Бузите са бели, гърбът е маслиненозелен. Гърдите и коремът са лимоненожълти с черна ивица по средата, която при мъжките е по-широка и стига до края на корема, а при женските – по-тясна и по-къса. При младите екземпляри надлъжната ивица почти липсва и окраската им е по-светла.

Големият синигер обитава широколистни и смесени, по-рядко иглолистни гори. Среща се също в градини и паркове, както в равнини, така и високо по планините . През зимата се придвижва на малки групички, често заедно със синия синигер. През зимата видът слиза и в населените места и не се притеснява от човешкото присъствие. При това синигерите с охота се възползват от предложената им от човека храна и дори се връщат там, където са свикнали да я получават. Не биха отказали различни сурови ядки – например орехи, фъстъци и други.
Големият синигер е сред издръжливите на зимни студове птици. Често в слънчеви дни още в края на зимата започва да пее и да оповестява приближаването на пролетта. Звуците, които издава са разнообразни. В репертоара му е включено и характерното „чичо-пей", което е дало и неговото народно название.

През пролетта, лятото и есента големият синигер се храни предимно с насекоми, понякога със сладки плодове, зърна и цветни пъпки; през зимата предпочита повече маслосъдържащи семена и тлъсти ларви. В години с повишено размножаване на насекоми (каламитет), големият синигер дава повече от две поколения в годината. Следва интензивно хранене на възрастните и малките, в резултат на което броят на насекомите се нормализира. На много места по света в парковете са поставени гнездилки и хранилки, които улесняват прехраната на големия синигер през зимата и намирането на подходящо за гнездене място през пролетта. Големият синигер използва дупки в дърветата или в по-редки случаи в стени и скали, за да си направи гнездо. Гнездото му има формата на купа и е направено от мъх, тревисти стебла, коренчета, лишеи, като е постлано с вълна, косми и пера. Представителите на вида често правят гнездата си и в поставени от хората гнездилки. В градски условия синигерът използва за гнездене счупени лампи, улуци, тръби и други, свързани с бита на човека места. Женската снася 6-13, най-често 8-10 бели яйца с матови, керемиденочервени, неправилни петна по цялата повърхнина. Тя ги мъти сама през следващите 13-14 дни. В храненето на малките участие вземат и двамата родители. До 16-22-ия ден малките са изцяло покрити с пера.

Видът е включен като [color=red]строго защитен[/color] в Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания .

Божана Рибарова
share article on facebook share article on twitter share article on google+ share article on tumblr share article on blogger share article on reddit

comments powered by Disqus
Project Common cultural and historical heritage beyond the borders

Морската градина в Бургас

Culture and Heritage for Responsible, Innovative and Sustainable Tourism Actions

Правна кантора ИВАНОВА И СЪДРУЖИЕ






Търговска верига Зора

ПОСЕТЕТЕ НИ


АРХЕОЛОГИЧЕСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Алеко Богориди 21
ЕТНОГРАФСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Славянска 69
ИСТОРИЧЕСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Лермонтов 31
ПРИРОДОНАУЧНА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Фотинов 30

КОНТАКТИ & РАБОТНО ВРЕМЕ


+359 (0)56 820 344
main@burgasmuseums.bg

Вторник - Събота от 09:00-17:00
Почивни: Неделя и понеделник

СОЦИАЛНИ МЕДИИ

facebook twitter google+ youtube
Web Development @ OverHertz Ltd © 2009-2017, Регионален исторически музей Бургас. Всички права запазени.