Бургаският край през Средновековието

Бургаският край през Средновековието



Бургаският край през Средновековието

Бургаският край заема особено важно място в историята на Българските земи през Средновековието. Оттук са преминали готи, хуни, авари и славяни при опустошителните си походи към земите на Южна Тракия през ІV – VІІ в. Вследствие на тези събития прекратяват съществуването си многобройните селища от Римската епоха на запад от Черноморието, като остават да функционират единствено големите градски центрове Месамбрия, Анхиало, Созопол и Девелт. Неспособна да спре варварските племена чрез укрепленията по р. Дунав, в края на V – началото на VІ в. Византийската империя създава грандиозна система от крепости и преградни стени по билото на Източна Стара планина. Укрепяват се основно важните пътища през Еминския, Дюлинския и Айтоски проходи. Вследствие на тази политика са построени големите крепости при дн. Бургаски квартал Крайморие, в чийто район се намира старата римска пътна станция Пудизо, при днешните села Русокастро, Полски извор, Вратица, Караново, Българово, Малка поляна, Съдиево, Дрянковец и др. След създаването на Българската държава през 681 г. Бургаският край е арена на всички големи битки на българските владетели с Византийската империя. Победите на хан Тервел при Анхиалското поле през 708 г. и на хан Кардам при Карнобатската крепост Маркели през 792 г. утвърждават окончателно престижа на българската държава, а големите победи на хан Крум от началото на ІХ в. довеждат до изграждането на пограничният вал Еркесия – голямото гранично землено съоръжение, маркиращо южната граница на България. При Дебелт, където започва Еркесията, е била и митницата между България и Византия; оттук е бил доставян ежегодният данък от страна на Константинополските императори на българските ханове и царе.
Върхът на българското надмощие над Византия е битката при Ахелой през 917 г, когато Цар Симеон унищожава напълно византийската армия.

Цар Симеон унищожава напълно византийската армия.
След превземането на българската столица Преслав от руският княз Светослав през 969 г. и прогонването на русите от страна на византийският император Йоан Цимисхий през 971 г. земите на днешна югоизточна България попадат отново под управлението на Византия. През този период бележи ръст развитието на черноморските градове, както и тези във вътрешността – Акве Калиде (в дн. Бургаски квартал Банево), Русокастро, Карнобатската крепост.

След въстанието на братята Петър и Асен през 1185 г. започва отвоюването на българските земи на юг от Стара планина. До 1202 -1205 г. цялата територия на днешна Югоизточна България е вече под властта на българските царе. Това положение се запазва до 1263 – 1264 г., когато на свой ред възобновената Византийска империя предприема серия от походи, при които отново са присъединени черноморските градове. Кризата в Българската държава приключила при управлението на цар Теодор Светослав (1300 – 1322 г.) Той предприема политика на възвръщане на българските земи по Южното Черноморие. През 1304 г., в района на дн. язовир Мандра, цар Теодор Светослав и чичо му, деспот Елтимир Тертер, побеждават византийската армия в битката при р. Скафида и възстановяват властта си над черноморските градове, което е признато през 1308 г.. Това положение се запазва до 1330 г., когато възползвайки се от смъртта на българският цар Михаил Шишман, византийският император Андроник ІІІ отново превзема земите южно от Стара планина. Новият български цар Иван-Александър реагира веднага на тази агресия. Мобилизирайки цялата си армия, подпомогнат и от наемници-татари, той побеждава византийците в битката при Русокастро на 18. VІІ. 1332 г. Почти до края на неговото управление земите на южното Черноморие са част от територията на Българската държава.
<module="photo" id="153" maxwidth="810" maxheight="800" watermark="/uploads/old/watermark.png">
Една от кулите на п-в Форос в м.Пода.
Проучването на средновековието в Бургаският край започва още в средата на миналия век, когато при проучванията на старите антични градове Аполония, Месамбрия, Дебелт и Анхиало са открити много находки и комплекси от VІІ – ХV в. В последните години Бургаският музей проучва крепостите на п-в Форос, в днешния Бургаски квартал Крайморие. В тази зона в портуланната карта на Пиетро Висконте от 1321 г. е отбелязано пристанището Порос. Така през 2008 г. в западният край на полуострова се откри една неизвестна до този момент крепост, чиято площ надхвърля 15 декара, втора крепост на н. Кабата, на североизточния бряг на п-в Форос, и множество останки от късноантични и ранновизантийски сгради в северната част на полуострова. През 2009 г. Бургаският музей проведе разкопки при кулата в м. Пода, където въпреки силните разрушения от съвременни строежи се откриха много находки от ІV – ХV в., както и основите на масивна сграда от ХІІІ – ХІV в. На юг от кулата, на източния бряг на язовир Мандра, се локализира и голямата крепост с пристанище Скафида, известно от средновековните хронисти от края на ХІІІ и ХІV в. Скафида е отбелязан като пристанище също от портуланната карта на Висконте, както и на анонимен италиански портулан от ХV в.

На територията на днешният град Бургас през втората половина на ХІІІ в. е съществувала малка крепост с името Пиргос. Сведения за нея ни дава византийският поет Мануил Фил, който в поемата си, посветена на военачалника Михаил Глава Тарханиот посочва, че през 1263 – 1264 г. византийците отнели от българите крепостите Скафида, Кастрициум и Пиргос.
<module="photo" id="180" maxwidth="810" maxheight="800" watermark="/uploads/old/watermark.png">
Поглед към Русокастренската крепост.
От 2006 г. Бургаският музей проучва крепостта Русокастро, на 2 км. от днешното село Русокастро. В резултат се разкри най-голямата крепост в днешна Югоизточна България, с площ от 50 декара, укрепена с двойни крепостни стени и цитадела. През 2009 г. бе разкрито водоснабдителното съоръжение на крепостта – укрепен с крепостни стени таен проход с дължина 100 метра, водещ от крепостта до водна кула-кладенец, каптиран в непосредствена близост до Русокастренска река. Открити са близо 20 цели съда, монети, печат, накити и много други находки от VІ до ХІV в., които могат да се видят в археологическата експозиция на Бургаския музей.

<module="photo" id="627" maxwidth="810" maxheight="800" watermark="/uploads/old/watermark.png">
Натиснете върху картата за пълната й версия.

Легенда за картата:



Крепости:

Дебелт (1, 2), Скафида (3), Русокастро (4), Полски извор (5), Вратица (6), Караново (7), Малка поляна (8), Българово (9), Съдиево (10), Дрянковец (11), Айтос (12), Банево (13), Бургас (14), м. Пода (15), кв. Крайморие (16).



Големи сражения:

708г. – битка в Анхиалското поле. Хан Тервел побеждава войските на византийския император Юстиниан ІІ.
917г. – битка при р. Ахелой. Цар Симеон Велики побеждава и унищожава византийската армия.
1304г. – битка при р. Скафида (край днешното село Димчево). Цар Теодор Светослав и деспот Елтимир Тертер побеждават византийците и възвръщат Южното Черноморие за Българската държава.
1332г. – битката при Русокастро. Цар Иван – Александър побеждава византийската армия и обсажда разбитите войски начело с император Андроник ІІІ Палеолог в крепостта Русокастро. Андроник ІІІ окончателно признава владенията на България над Южното Черноморие.