Мартеници



БАБА МАРТА, МАРТЕНИЦИ

Това е първият ден от месец март. В традиционното българско светоусещане Баба Марта е единствената женска персонификация сред годишните месеци. Най-често тя се осмисля като старица с много променлив нрав. За да не я разсърдят, стопанките мятат червена дреха – пояс или престилка, червена вълна и прежда на плета или на някое дърво, “за да посрещнат баба Марта с червено”. Тогава тя е усмихната и благоразположена. Със същата цел народната традиция забранява през този ден старите жени да излизат от къщи. Според поверието, ако баба Марта срещне по пътя си старици като нея, много се сърди. Тя иска да вижда през този ден само моми и млади невести.
С идването на баба Марта на Първи март се свързва и обредното кичене на животни, хора, къщи с мартеници. Мартеницата е накит-амулет, състоящ се от усукани бял и червен вълнен конец, които според народното схващане предпазват човека от уроки, зли очи и демонични същества. Мартениците се приготвят от стара или обредно чиста жена в навечерието на празника, като се изисква тя да не е докосвала огън. В противен случай мартеницата губи магическата си сила.

Традиционната мартеница, освен задължителния червен и бял усукан конец, има и други елементи – парички, метални халки, скилидки сух чесън, мъниста, охлюви, миди и др. Мартеници се връзват на ръцете на децата, поставят се като гердан около шията на момите. Мартеници се връзват още на плодните дръвчета в градината и на новородените домашни животни. Те се носят до появата на първите щъркели и лястовици или до първото кукане на кукувицата. След това се връзват на дърво или се поставят под камък.

Широката употреба на мартеници по цялата българска етническа територия се обяснява с магическата сила на червения цвят, който има способността да пропъжда злите духове и болестите. Червеният вълнен конец е най-разпространеният апотропей в българската народна култура. Белият цвят пък е символ на дълголетие.

<module="photo" id="350" maxwidth="480" maxheight="400">

Изработването и носенето на мартеници, като своебразен накит - амулет за здраве, е чисто български обичай, разпространен по цялата етническа територия. Свързан е с историята и със създаването на българската държава, за чието начало съществуват различни легенди.