< Новини
Празникът Преображение и смисълът на пречистващото и освобождаващо страдание
Понеделник, 05 Авг 2019 - Исторически музей
По повод 116 години от Илинденско-Преображенското въстание (1903)

Според евангелието юдейският народ не познал в Христос очаквания Месия, те се надявали, че той ще ги освободи от робството на чужденците и ще седне на Давидовия престол. Не разбрали, че в пророчествата се говори за небесно, а не за земно царство, за вечни блага, а не за земна слава. Иисус Христос често беседвал с учениците си , че му предстоят страдания, след които обаче ще възкръсне и ще донесе спасение за душите. За да утвърди вярата им, той се показал на трима от апостолите - Петър, Яков и Йоан в небесна слава. Изкачил с тях Таворската планина близо до Галилея, където се преобразил, лицето Му се изменило и светело като слънце, а дрехите Му станали бели като сняг. Още двама мъже, сияещи в слава - Мойсей и Илия съпътствали видението.Светъл облак осенил всички и из облака се чул глас, който казвал: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте!" (Матей 17:5) Учениците чули гласа на Самия Бог, а двамата пророци Мойсей и Илия, засвидетелствали със своето явяване, че Иисус е действително Оня, за Когото предсказвали пророците.

Тъкмо на Преображение (6 август), преди 116 години българите от Одринска Тракия поемат пътя на своите страдания, присъединявайки се с оръжие към вече въстаналите си братя от Македония, за да са свободни. Три месеца продължава Илинденско-Преображенското въстание, от 20 юли до началото на октомври 1903 г., водят се над 260 сражения, в които османската армия търпи големи поражения, а съдбата на хиляди българи е променена завинаги. Категоричният резултат - жестокият план на Високата порта за етническо прочистване на българите в Македония и Тракия е осуетен! „Революцията иска жертви“, казва тогава Христо Матов. „Знаехме го, с въстанието направихме първата крачка и ще направим и другите, докато се освободим!“

В онзи исторически момент Османската империя възнамерява да реши македонския въпрос като разреди числеността на българското население в двете области, така че да направи безсмислени всякакви претенции на България. С други думи - планира да повтори бруталната разправа с арменците. Този замисъл е разгадан от ръководителите на ВМОРО и Илинденско-Преображенското въстание, макар и трагично, го осуетява. То не е неуспешно, защото след него е създадена Мюрцщегската реформена програма и България през 1904 г. сключва с Османската империя договор, по силата на който се дава амнистия на всички участници във въстанието, както и на бежанците да се завърнат. Ако Османската империя се чувства тогава победител щеше ли да подпише такъв договор? Въстанието завършва с победа и затова, че внушава такъв респект в османската армия от четите на вътрешната организация, че впоследствие дълго време избягва преки сблъсъци с тях, а десет години по-късно в Балканската война, още в първите боеве панически се разбягва в Одринска Тракия. И още нещо много важно – всичкият този порив и енергия за освобождение, което демонстрират въстаниците, имат изцяло български характер.

Иванка Делева, главен уредник отдел „История“. Ползвани са извадки от интервю на проф. дин Светлозар Елдъров, Институт по балканистика с Център по тракология при БАН, радио „Фокус“, 20 юли 2019 г.
share article on facebook share article on twitter share article on google+ share article on tumblr share article on blogger share article on reddit

comments powered by Disqus
Project Common cultural and historical heritage beyond the borders

Морската градина в Бургас

Culture and Heritage for Responsible, Innovative and Sustainable Tourism Actions

Правна кантора ИВАНОВА И СЪДРУЖИЕ






Търговска верига Зора

ПОСЕТЕТЕ НИ


АРХЕОЛОГИЧЕСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Алеко Богориди 21
ЕТНОГРАФСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Славянска 69
ИСТОРИЧЕСКА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Лермонтов 31
ПРИРОДОНАУЧНА ЕКСПОЗИЦИЯ, 8000 Бургас, ул. Фотинов 30

КОНТАКТИ & РАБОТНО ВРЕМЕ


+359 (0)56 820 344
main@burgasmuseums.bg

Понеделник - Неделя от 10:00-19:00
Почивни: без почивен ден

СОЦИАЛНИ МЕДИИ

facebook twitter google+ youtube
Web Development @ OverHertz Ltd © 2009-2019, Регионален исторически музей Бургас. Всички права запазени.