Какви са възможностите за религиозен туризъм в Бургас? - отговорът тази събота в музея
Четвъртък, 27 Фев 2020 - Етнографски музей

Съботната лектория на РИМ – Бургас тази седмица е посветена на религиозния туризъм. Какви са възможностите за неговото развитие ще разкаже Гергана Данабашева от Археологическия музей в морския град. Тя ще запознае присъстващите с историята на четирите храма в центъра на града – православната църква „Св. св. Кирил и Методий“, арменската църква „Сурп Хач“, църквата „Света Богородица“ и Синагогата, в която сега са експонирани колекциите на градската картинна галерия.

Събитието е насрочено за двадесет и девети февруари, от 11:30 часа на ул. Славянска 69 (зад църквата „Св. Св. Кирил и Методий“). Входната такса е преференциална – за възрастни 2,00 лв., а за учащи и пенсионери – 1,00 лв.

Книга за съдбата на малоазийските българи беше представена в Бургас
Неделя, 23 Фев 2020 - Етнографски музей

Представяне на книгата “Незаличима диря – съдбата на малоазийските българи”, се състоя в залата на Етнографския музей в Бургас. Неин автор е доц. Тонка Василева - изтъкнат преподавател и носител на множество държавни отличия.

Книгата дава нов принос към историографията на прокудените българи и заглъхналите техни огнища. В нея е представен фолклорът, традициите и обичаите на малоазийските българи, поминъкът и занаятите им. Проучванията, които доц. Тонка Василева е извършила, са сериозно систематизиране на данни. Те касаят още традиционната култура, бит и богата душевност на една българска общност, за която архивите, с които разполагаме са ограничени.

Срещата бе организирана от Тракийско дружество "Странджа" и Регионален исторически музей – Бургас. На нея присъстваха членове на дружеството - наследници на българи от Мала Азия, председателят на организацията Стефан Колев и народният певец Лазар Налбантов, член на управителния съвет на дружеството.

Почитаме паметта на Апостола на свободата Васил Левски
Сряда, 19 Фев 2020 - Исторически музей

„За хората той беше всичко друго, но не и човек - той беше събитие“ *

Когато си говорим за Левски – въпросите са много и повече са обърнати към нас, нежели към него. Той самият събира всичко в съвсем простичък отговор – „Не искам да съм турски и никакъв роб и същото желая на милият ми род!“ Свободата, без нея какво е животът?! Имаш ли я в себе си, осъзнаеш ли я като велико благо – завинаги си пленен от тази най-скъпоценна мечта и я пожелаваш и за другите. Тогава, макар и кратък, животът ти става много по-смислен от живота на хиляди дълголетници.

Професор Пламен Павлов го нарече „Другото име на свободата“ и това съвсем точно му приляга. „Най–добрият ни българин“ въздъхва един от съратниците му и това също е неоспорима истина. Никога няма да познаем Дякона напълно, няма как да се докоснем до магията, която е представлявала удивителната му личност. Не само поради отдалечеността на времето... никой няма такива сетива, за да проумее колко необикновен е бил. Как е умеел да завладее и усвои сърцето на слушателя си, колко благ е бил гласът му и колко желязна волята му, колко взискателен е бил към себе си и същото очаквал от другите – уви, неспособни да достигнат висотата му. „Водителите на тая работа“, е убеден Апостола, „трябва да са опознали до тънко човеците, в какво са добри в какво не, какви са техните слабости и да не им се дава да паднат в тях и да си навреждат. На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашливи и великодушни“. Какъвто е самият той!

„Левски беше среден на ръст, пъргав и смел, с бистър и разсъдлив ум, с желязна воля и с постоянство“, описва го Никола Обретенов; „вънкашно той имаше нежни черти, живи очи, интелигентен поглед. Всякога биваше весел и се тананикаше някоя народна песен. Шега у него нямаше. В обноските си към всекиго беше вежлив, учтив и любезен, не беше разточителен, не се занимаваше с клюки, не употребяваше никакви спиртни питиета, не пушеше, пиеше само чай. Не обичаше лукса, но всякога биваше, макар и скромно, спретнато и прилично облечен. Без работа никога не стоеше, никога не се хвалеше, обичаше да слуша Каравелова, когато разказваше нещо било от нашата, било от чуждата история. Той беше много таен и когато го запитваха за нещо, обмисляше добре отговора и тогава отговаряше накратко с няколко думи. Не беше словоохотлив, но когато се увлечеше да говори по народните работи, беше толкова красноречив, щото омайваше слушателите си. Презираше онези,които водят разпуснат живот, сам той беше много запазен (като морал), дори не знаеше да псува...“

Изключителен човек с изключителен характер! Подобно на друг необикновен човек – дойде, живя с народа си, пострада заради него и му даде пример как да следва пътя му!

∞ ∞ ∞

Само „контурите могат да се хванат“ от десетките спомени, преразкази на спомени, хипотези и догадки за живота и делото на Васил Левски. Първостепенните документални свидетелства, необорими и категорични, са много по-малко. Всяко селище, всеки музей, всеки човек би искал да има частица история, свързана с Големия Карловец. Огромната почит към него ражда всякакви легенди и предания, голяма част от които не отговарят на истината.

Бургаският музей, за жалост няма привилегията да съхранява оригинални документи, осветляващи личността и делото на Левски. В музейния фонд „История на България XV-XIX век“ се пазят само копия на две писма, едното от които е част от кореспонденцията на Дякона, а другото е спомен от негов съвременник, написан след Освобождението. Писмото на Левски, е приложено към биографията му, съчинена от Стоян Заимов, която също се пази във фонда на музея. То е предназначено за Димитър Трайкович, комитетски деятел от София, който е заподозрян в предателски действия спрямо делото. В него Левски изисква от самия Трайкович да даде пълни обяснения за онова, в което го обвиняват, за да бъдат казани нещата без посредници и да се разкрие истината. Ето част от думите на Апостола: „Баю.....Вие сте казале пред Пашата, какво в София съществувало Комитет, а именно показал си Даскалете. За такова предателство, ако и да са ми казали, но пак ни съм повярвал, за да не би биле излъгани. Ето: Днес секи българин са вика на работа да покаже родолюбието си, защото часът са определява за свободата, а до кои пределе дошла работата ни, неща да ви кажа, защото пред много наши лица, оставате съмнителни....“ Следва подпис „В. Л – ский“. Стилът и посланието на написаното абсолютно потвърждават водещия принцип в живота на Апостола – няма място за компромиси, когато си се захванал с велика задача като освобождението на цял народ!

Другото писмо (8 май 1903 г.), оригиналът на което е във фонда на РИМ-Плевен, обхваща пет ръкописни страници и е изпратено до председателя на Ученолюбивото дружество „В. Левски“ в гр. Карлово. Авторът му Панайот Попов споделя случка, преживяна заедно с Левски на път за Бургас през 1869 г. До момента не се е потвърдило от друг документ дали описаното отговаря на истината, особено датирането, още повече, че самият Попов се оправдава, че са изтекли повече от 33 години и е забравил датите, а написаното е „до колкото е останало в паметта му“. Накратко случката е следната: Левски пристига в Цариград, в Балкапан хан и търси П. Попов, който е писар, за да му съдейства за издаване на тезкере за пътуване до Бургас. Представя се за търговец. Документът е подготвен и двамата се качват на кораба. Левски е облечен в синя моряшка блуза, а в джобовете на панталона си е натъпкал кълчища. С наближаването на бургаската скеля, Карловецът застава до моряците, които се готвят да хвърлят котва, спуска се лодка за пътниците, които ще слизат на пристанището. В лодката преоблеченият „моряк“ многократно загребва вода и си плиска лицето, след което го трие с кълчищата. Доближавайки брега той скача във водата и в създалата се суматоха успява да се скрие без да го види онбашията, проверяващ новопристигналите. Един хан близо до пристанището го приютява и от там следите му се изгубват. След две години при нова среща с Левски П. Попов си изяснява обстоятелствата, при които се спасява „морякът“ от парахода. Плискането на водата по лицето и бърсането с кълчища са били с цел да не личи истинския образ на Левски, когато слезе на пристанището, а честото гребане на вода с шепи било, за да установи кога идва плиткото, за да скочи безопасно и да избяга. В хана се е преоблякъл и с талига се е отправил за Карнобат и Сливен.



Дори този спомен да е един от многото подобни митологизирани разкази за Апостола, сигурно е, че той е слизал на бургаското пристанище и то неведнъж, придвижвайки се до Цариград и пътувайки из района на Лозенград и Одринска Тракия. Всички останали повествования за пребиваване на Левски в самия град Бургас са само предания, които нямат научна основа.

Иванка Делева – главен уредник в отдел "История" при РИМ-Бургас

* Текстът на подзаглавието е зает от ученическо есе, посветено на Левски от Маргарита Любомирова Узунова

Денят на Трифон Зарезан беше отбелязан в Етнографския музей в Бургас
Петък, 14 Фев 2020 - Етнографски музей



Денят на Трифон Зарезан беше отбелязан в Етнографския музей в Бургас

14 февруари е денят на Трифон Зарезан, на винарите и лозарите. В Етнографския музей в Бургас празникът беше почетен подобаващо и лозата в двора на музея беше подрязана, така, както повелява традицията.

Предисторията на празника е свързана с тържествата в чест на Дионис – бога на виното и веселието. Народът вярва, че с благословията на свети Трифон лозята стават плодородни.

За момите, момците и любовта
Четвъртък, 13 Фев 2020 - Глобално

Според българската традиция на 14 февруари (по стар стил) е Трифон Зарезан. Днес на този ден хората се вълнуват и от свети Валентин. Не противопоставям двата празника, макар, че принципно е налице опозицията наше – чуждо. По повод деня на влюбените потърсих как българските моми и момци в старо време възприемали любовта и любовните отношения.

В книга от 1891г. – „Жива старина” – „Етнографическо (фолклорно) изучвание...” от Димитър Маринов, откриваме своеобразни

предписания-правила за етика във флирта. Отпреди 130 години.

Разделът „Либенье” започва с многозначително мото – „Моминство – везирство, ергенлък – пашалък” и твърдението „Либеньето е съществена част на туй златно и щастливо време на селския живот, което се казва младост...”

Момата никога и по никакъв начин не смеела да оскърби когото и да било момък, защото той имал право да й напакости. За оскърбителни се приемали следните деяния:

1. Ако му мине път – когато той върви по пътя и тя го вижда, но не се връща.

2. Ако не му даде да пие вода от стомната й , когато той поиска.

3. Ако се пусне от хорото затова, че той се е хванал да играе до нея.

4. Ако момата се осмели да му се присмее за каквото и да било.

Други по-невинни, но все пак оскърбления били:

5. Ако момата не даде от главата си цвете на момъка; не му даде пешкира си или нещо друго.

6. Ако на седянка или на друго място, когато момъкът дойде и другите моми станат на крака, с което показват уважение към това, че е мъж, а тая мома седи и не се мърда.

7. Ако момата срещне или стигне, или мине край момъка, когато той работи и не го поздрави с „Добра среща!”, „Добра стига!” или „Помага Бог!”.

За тези и други оскърбления момъкът си отмъщавал по различни начини – да намаже с катран вратата на къщата й, да отскубе босилека и другите цветя в градинката й, пролетно време да отиде на лозето и да обрули с трън или с някакъв прът всичкия ластар, докато е млад и крехък и така да направи лозето безплодно през тази година, да запали сеното или сламата на баща й, да й отреже косата.

Но преди това авторът уточнява : „Залибванието става по един съвършено свободен начин и то само по волята на момата...”


Росица Топалова
Уредник в отдел „Етнография”

Какво разкрива потънал край Маслен нос древен кораб?
Четвъртък, 13 Фев 2020 - Глобално

Какво разкриват за древните траки останките от корабокрушение, открити на морското дъно край Маслен нос? Какво е съдържал част от товара на кораба, потънал някога край скалистите брегове? И какво доказват изследванията на предметите, извадени от дълбините? На тези и на още много интересни въпроси ще отговори по време на лекция в Регионален исторически музей – Бургас археологът Мирослав Класнаков.

Специалистът ще разкаже за медните слитъци с дисковидна форма, открити в акваторията на Маслен нос.
«По аналогия с подобни находки от проучени корабокрушения при носовете Gelidonya и Uluburun в Турция и „медните питки” от Българското крайбрежие са отнесени към късната бронзова епоха. За разлика от слитъците с форма на „разпъната волска кожа” от територията на съвременна България, които са намерени сравнително далеч на запад от морския бряг, тези с дисковидна форма, се откриват само под вода», разказва Мирослав Класнаков. И пояснява, че медните слитъци имат отношение не само към презморските търговски контакти на тракийските племенни общности от Странджанското крайбрежие с Егейския свят или други части на Средиземноморието, но и към добива и преработката на метал в Странджа планина през късната бронзова епоха.

Събитието е насрочено за петнадесети февруари, от 11:30 часа на ул. Славянска 69 (зад църквата „Св. Св. Кирил и Методий“). Входната такса е преференциална – за възрастни 2,00 лв., а за учащи и пенсионери – 1,00 лв.

Уникални военни фотографии и документи са експонирани в Историческия музей
Петък, 07 Фев 2020 - Исторически музей

В Историческия музей ул. Лермонтов“ № 31 в Бургас беше открита документалната изложба „Възкресение на свободата“. Поводът е 142-та годишнина от края на Руско-турската война 1877–1878 г. и Освобождението на България. Откриването на експозицията беше и част от програмата на Община Бургас за честване на 6 февруари – Освобождението на гр. Бургас от османско владичество.

Сред гостите на събитието бяха председателят на Общински съвет – Бургас проф. д-р Севдалина Турманова, заместник кметът по култура, туризъм и спорт в Община Бургас Диана Саватева, Данка Георгиева – директор на Регионален държавен архив – Бургас, видни бургаски общественици и много граждани.

"Свободата, най-ценното благо, към което се стреми човек е поводът за днешния празник. Независимо от разноликите мнения за руско-турската война от 1877-1878 г. важно е да помним, че нашият народ има забележимо участие в нея и с достойнство посреща деня на освобождението си, защото войната не са само боевете при Плевен, Шипка, Стара Загора. Тя променя съдбата на хиляди мирни хора, чиито разбити съдби са не по-малко достойни за почит. Нашият град започва да отбелязва тържествено деня на освобождението си съвсем скоро след 1878 г. и тази традиция продължава да ни събира и тук, в музея." С тези думи главният уредник на Историческия музей Иванка Делева даде начало на тържественото откриване.

"Винаги съм се чувствала горда като българка, защото народът ни през всичките тези години е доказал, че е народ, който знае как да оцелява, народ, който брани свободата си. Защото тя за него е знаме, тя е живот", каза по време на събитието проф. Турманова.

"Свободата трябва да се празнува, свободата трябва да се оценява, свободата трябва да се съхранява", заяви заместник кметът на Община Бургас Диана Саватева. Тя изрази увереност, че високата стойност, която експозицията притежава, ще бъде оценена подобаващо от жителите и гостите на града, които посещават музея.

"Иска ми се да призова бургаските родители да доведат децата си, за да видят всичко това. А преподавателите по история в града да използват периода, в който изложбата гостува в Бургас, за да запознаят с нея своите ученици", каза още тя.

"Представени са снимки, гравюри и други документи, до които много трудно може иначе да се достигне. Изложбата проследява организацията и мобилизацията на воюващите армии преди обявяването на войната. Не е пропуснато да бъде представена и османската армия. Може да се види как е сформирано българското опълчение, как опълченците са положили клетва. Проследява се пътя на руските и румънските войски. Отразено и финландското участие", информира директорът на Регионален държавен архив – Бургас Данка Георгиева. Тя обърна внимание, че в експозицията има елементи, които правят много силно впечатление – показан е например княз Александър Батенберг между руски войници, има една гравюра на испански художник, която само месец след като войската на генерал Радецки овладява положението на Шипка, след тежките боеве, е поместена като илюстрация в мадридско списание. Може да бъде видяно копие от писмото на жителите на село Паспалово, които молят руския император да бъдат освободени, за да останат в пределите на България. Представени са и изображения на Сан Стефанския и Берлинския мирни договори, с подписите на хората, които са начертали съдбата на България.

Изложбата е дело на Държавна агенция „Архиви“ и гостува по покана на РИМ-Бургас и Териториален държавен архив-Бургас. Изготвянето на фотодокументалните табла е съвместна инициатива на архивите на Република България, Руската федерация и Република Румъния. В тях са включени документи, снимки и гравюри, представящи воюващите страни, ходът на военните действия, животът по време на войната и нейния заключителен етап с подписването на Сан Стефанския и Берлински мирни договори. Много от материалите се показват за първи път пред бургаската общественост. Техните оригинали се намират в архивните хранилища на централни и регионални архиви на България и Румъния, на Руския държавен военно-исторически архив, Руския държавен исторически архив и в Архив на външната политика на Руската империя.

Изложбата „Възкресение на свободата“ може да бъде посетена до 26 февруари 2020 г. След гостуването си в Бургас, експозицията ще отпътува за Хелзинки, Финландия.

Можем ли да надникнем в бъдещето, като наблюдаваме птиците?
Четвъртък, 06 Фев 2020 - Глобално

Традиционната съботна лекрория на Регионален исторически музей – Бургас този път ще бъде свързана Деня на Свети Валентин, птиците и любопитната възможност да надникнем в бъдещето, ако ги наблюдаваме внимателно.

Интересната презентация на тема „Св.Валентин и птиците“ е подготвена от д-р Светла Далакчиева, главен уредник на Природонаучния музей.

Гадаенето, т.е. поглеждането в бъдещето е заемало важна роля в политическия и обществен живот на хората в миналото. Дори и днес, в нашето техническо и забързано ежедневие, понякога се изкушаваме да прочетем хороскоп или съобщение за някое животно, предсказало например резултат от важен мач или избори. Дори и много да не вярваме в такива прогнози, подобни заглавия безспорно провокират вниманието ни.

Ако обаче сте сред тези, които не вярват на гадаения, от лекцията на д-р Далакчиева бихте могли да научите интересна информация за много от видовете птици, които се срещат в Бургас.

Събитието е насрочено за осми февруари, от 11:30 часа на ул. Славянска 69 (зад църквата „Св. Св. Кирил и Методий“). Входната такса е преференциална – за възрастни 2,00 лв., а за учащи и пенсионери – 1,00 лв.

Откриват изложбата „Възкресение на свободата“ на 6 февруари
Четвъртък, 06 Фев 2020 - Исторически музей

На 6 февруари (четвъртък) 2020 г., в 12:00 ч. в Изложбената зала на Исторически музей-Бургас (ул. Лермонтов“ № 31) ще бъде официално открита документалната изложба „Възкресение на свободата“. Поводът е 142-та годишнина от края на Руско-турската война 1877–1878 г. и Освобождението на България. Изложбата е дело на Държавна агенция „Архиви“ и гостува по покана на РИМ-Бургас и Териториален държавен архив-Бургас.

Изготвянето на фотодокументалните табла е съвместна инициатива на архивите на Република България, Руската федерация и Република Румъния. В тях са включени документи, снимки и гравюри, представящи воюващите страни, ходът на военните действия, животът по време на войната и нейния заключителен етап с подписването на Сан Стефанския и Берлински мирни договори. Много от материалите се показват за първи път пред бургаската общественост. Техните оригинали се намират в архивните хранилища на централни и регионални архиви на България и Румъния, на Руския държавен военно-исторически архив, Руския държавен исторически архив и в Архив на външната политика на Руската империя.

Изложбата „Възкресение на свободата“ е включена в програмата на Община Бургас за честване на 6 февруари – Освобождението на гр. Бургас от османско владичество и може да бъде посетена до 26 февруари 2020 г.

Музейна лекция ще припомни за началото на кинематографията в Бургас
Четвъртък, 30 Яну 2020 - Глобално

„Кинематографът в Бургас - началото“ е темата на съботната лектория в залата за Етнографския музей в Бургас. Неин водещ ще бъде Милена Дамаскова – уредник в Регионален исторически музей.

Около 120 години ни делят от времето, когато в Бургас за първи път се е завъртял първият кинопрожекционен апарат. Постепенно „седмото изкуство“ става част от колоритното ежедневие на нашите съграждани. Лекцията „Кинематографът в Бургас - началото“ ще ни върне в първите десетилетия на 20 век и ще представи ценните изследвания по темата на журналистката Йорданка Ингилизова, която ни напусна завинаги преди седем години.

Събитието е насрочено за първи февруари, от 11:30 часа на ул. Славянска 69 (зад църквата „Св. Св. Кирил и Методий“). Входната такса е преференциална – за възрастни 2,00 лв., а за учащи и пенсионери – 1,00 лв.

<< 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 .... 80 >>