КАКВО МОЖЕ ДА ВИДИМ НА НЕБЕСНИЯ СВОД

Десетки хиляди малки скални парчета навлизат в атмосферата на нашата планета всеки ден, но повечето от тях са с размерите на оризово зърно и изгарят, преди да паднат на земната повърхност. Тези извънземни скали, „кацнали“ на Земята, предоставят изключителна възможност да се сглоби историята на раждането на нашата Слънчева система преди 4,6 милиарда години и нейната еволюция.

ТЕРМИНОЛОГИЯ
Според Американската метеоритна асоциация (AMS)

Метеороиди – фрагменти от космически скали, които обикалят около Слънцето. Техният размер варира от прахови зърна до малки астероиди.
Метеор – движеща се следа от светлина, причинена от навлизането на метеороид в земната атмосфера. Въздушното триене разтопява повърхността на скалата, което причинява светене. И по-малки извънземни отломки, като прашинки от комети, също може да се превърнат в метеори.
Болид – подобен на огнена топка ярко светещ метеор, независимо дали се сблъсква с повърхността на Земята, или изгаря в атмосферата.
Метеорит – метеороид, който оцелява при преминаването си през атмосферата и пада на Земята.
Каква е разликата между комета и астероид?
Астероидите се състоят от метали и скали, докато кометите са съставени от прах, скалист материал и лед.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ МЕТЕОРИТИТЕ
Метеоритът е твърдо парче отломка от комета или астероид. Когато то навлезе в земната атмосфера, следствие на различни фактори, като триене, налягане и химически взаимодействия с атмосферните газове, се нагрява и излъчва огромна енергия. В резултат на това се превръща в метеор и образува огнена диря, известна още като падаща звезда.
Метеоритите са съставени от минерали. Повечето от тях изграждат и земните скали, но има и такива, които не са установени на Земята. Според минералния си състав основните видове метеорити биват: каменни, каменно-железни и железни.

ОТКЪДЕ ИДВАТ МЕТЕОРИТИТЕ
Най-ранни предположения за произхода на метеоритите прави римският естествоизпитател Плиний, който наблюдава и записва падането на метеор в Тракия. Векове след него, през 1794 г. немският физик Ернст Хладни събира данни за няколко находки и падане на метеорити и публикува дръзката за времето си идея, че метеоритите са скали от космоса.
Метеоритите се образуват в резултат на различни процеси в Слънчевата система, които водят до създаването на твърди космически тела, способни да достигнат Земята. Повечето от тях са фрагменти от астероиди, които са се разпаднали отдавна и обикалят около Слънцето в Астероидния пояс. Първите ясни доказателства за това са получени през 1959 г., когато учените успяват да заснемат падащ метеорит и определят откъде идва. Оттогава много метеорити са проследени до Астероидния пояс.
Само малка част от метеоритите идват от Марс и нашата Луна. Учените определят кои метеорити са лунни, като ги сравнят с проби от Луната, донесени от мисиите на „Аполо“. Газовете в някои метеорити съвпадат с тези в марсианската атмосфера, измерена от космическият апарат „Викинг“, което определя пък техния марсиански произход.

КАКВО Е АСТЕРОИДЕН ПОЯС
Астероидният пояс е област в Слънчевата система, разположена между орбитите на планетите Юпитер и Марс, която е наситена с множество твърди тела с неправилна форма и различни размери, наречени астероиди. В нея се срещат и някои планети джуджета. Първият обект от пояса, който е забелязан, е планетата джудже Церера, наблюдавана през 1801 г. от италианския астроном Джузепе Пиаци.
През следващите няколко десетилетия в тази област са открити множество подобни обекти, като астероида Веста. Това е второто по големина тяло в астероидния пояс, с ширина 326 мили. Подобно на Земята, то има диференцирани слоеве от кора, мантия и ядро, общи за скалистите планети. А това може да означава, че Веста е остатъкът от по-голяма унищожена планета.
През 50-те години на XIX век астрономите започват да наричат пръстеновидната област „Астероиден пояс“. Учените изчисляват, че само около 0,7% от всички намерени метеорити произхождат от Луната, 0,5% – от Марс, а около 99% са фрагменти от астероиди.

КЪДЕ МОЖЕТЕ ДА НАМЕРИТЕ МЕТЕОРИТИ

Метеоритите падат навсякъде по Земята, но по-голямата част от тях потъват в океаните. Най-добрите места за търсене на метеорити са ледниците, пустините и равнините без скали. Повече метеорити са открити в Антарктида, защото са сравнително лесни за разпознаване върху леда. Движението и разтопяването на ледниците води до концентрация (натрупване) на метеоритите в определени области. Дълбокото замразяване на Антарктика помага за защитата им от изветряне. Повече от 16 000 антарктически метеорита са събрани от 1976 г. насам, като 14 000 от тях се съхраняват в Смитсониън институт на САЩ.
Издирването на метеорити в Мароко е широко разпространено и привлича търсачи и колекционери от цял свят.

КАК ИЗГЛЕЖДАТ МЕТЕОРИТИТЕ

Сравнени със земни скали със същия размер, метеоритите са малко по-тежки. А ако са метални, са много по-тежки и звънят като камбана, когато се ударят с метален предмет. По някои има вдлъбнатини, а други са с гладка повърхност.
Идентификацията на метеорит е трудна и изисква мнението на експерти.
По размер метеоритите могат да бъдат от зрънца с размер от няколко микрометра до големи скални блокове. Най-големият известен метеорит – „Хоба", е с тегло около 54 тона и е паднал преди около 80 000 години в Намибия.
Повечето метеорити са силно или слабо магнитни и на отчупена повърхност се виждат множество малки петънца метал.
Противно на твърденията, метеоритите обикновено не са по-радиоактивни от земните скали, не светят, нито се чувстват необичайно топли на допир. Те не са отровни и следователно не е опасно да бъдат докосвани.


Метеоритите, които са паднали наскоро, имат отличителна черна стъкловидна повърхност, наречена кора на синтез


По-старите метеорити обикновено са изветрели, покрити с тъмнокафяво покритие, липсващо на места

КАКВО Е МЕТЕОРЕН ПОТОК
Метеорните потоци се появяват, когато Земята преминава през участъци с отломки, оставени от опашките на комета или от астероид. Частици от тях попадат в земната атмосфера, привлечени от земната гравитация. Ежегодно от Земята през редовни интервали може да се наблюдават около 30 метеорни потока.


Колаж от 12 Персеида в нощта 12-13 август 2023 г., сн. Александра Чобанова



* В материала са използвани снимки от интернет