Люляковските баби

Село Люляково се намира в източните склонове на Стара планина, по поречието на река Луда Камчия, на 60 км. северозападно от Бургас.

Името на това старо българско селище се споменава в турските регистри още през 1488г. След Освобождението тук се заселват тракийски бежанци от малоазийските села Чаталтепе и Коджабунар, които съжителстват с други преселници от с. Малък Дервент, Суфлийско.

Разнообразни са не само традиционните костюми на люляковци, но и обичаите им, които те спазват и до днес. Това става благодарение на Народно читалище „Просвета”, основано през 1929г., и удостоено с орден „Кирил и Методий” – І степен през 1979г. за активната си културно-просветна дейност. През 2001 г. то участва в програма за събиране, опазване и популяризиране на народните традиции в бита и празничния календар на Люляково „12 стъпки в миналото”, финансирана от Национален фонд „Култура”. В Ансамбъла за изворен фолклор, създаден през 1956г., участват три поколения – от 4 до 84 години. Изявявали са се на фестивали в чужбина, на национални събори, а от Копривщица винаги са се връщали със златен медал.

През 1981г. съставът към читалището е голям и носиите не стигат, затова изкупуват от местното население 23 костюма, а останалите изработват сами. Купуват 40 кг. памук от фабрика „Яна Лъскова” в Бургас и на пет общоселски седянки, в които се включват всички жени от селото, памукът е опреден. Златка Ангелова изтъкава платното, Мария Тенева ушива сагята (връхната дреха). Всяка жена е избродирала сама своята носия.

Двигателят на всичко това е Венета Станева – секретар на читалището. Родена и израснала в Люляково, тя от малка е слушала как майка й пее. Това са песните, пренесени тук от Мала Азия, които не се изпълняват никъде другаде. И до ден днешен тя издирва и записва тези песни от по-възрастните жени в селото.

А Люляковските баби са уникални – с ентусиазма да съхранят самобитния си фолклор, с безкористната си отзивчивост и таланта си да не останат незабелязани. Те пресъздават ритуали, битови дейности, участват в надпявания и събори, в Международния фолклорен фестивал – Бургас, повече от 10 години са верни приятели на нашия музей и нееднократно са представяли своите обичаи „Пеперуда”, „Лазар” и Сирни Заговезни, приготвяли са вкусен меденик, люляковски кишкек(варено жито по специална рецепта), заплитали са мартеница.

Най-възрастната от тях – баба Златка Ставриева, вече е на 88 години. Братовчедката й Мария Тенева е на 86. Сръчната Мария Шишманова тъче на стана, изработва торбички, като истинска художничка пирографира и рисува. Майсторка на прочутия кишкек е Величка Енчева. Сред тях са и леля Стойка Колева, Николинка Стефанова, Добра Петрова.

<module="youtube" id="PbERDBYgc2k">

[widget="photo" name="a33" params="albid=33&rows=1"]
[widget="photo" name="a114" params="albid=114&rows=1"]

Росица Топалова и Красимира Дубарова, уредници в отдел "Етнография"