Рáдината



Рáдината или кога и какво се яде в Странджа

Населението в Странджа се храни три пъти дневно, а през лятото, когато се работи усилено – четири пъти.
Местните разказват за работната мома Рада, която жънела чужда нива, но следобед много прегладняла и от глад припаднала. От тогава около 16:00часа всички спирали работа и леко похапвали. Това е четвъртото, междинно хранене, нарича се радина пладня, радината (при рупци и загорци), икиндия (при преселниците от източна Тракия).

Сутрешното ядене се нарича ручок и включва тестени храни – варена юфка, трахана, попара с мляко или с вода. През зимата то става вкъщи, а през лятото – на нивата, след извършване на някаква работа. При обедното хранене, наречено пладнина, се яде харманска манджа – чушки, лук, чукан чесън и оцет, шербет, солена сланина, варен фасул, квасено мляко и сирене. Вечерята е винаги вкъщи, с прясно опечена питка или сготвено ястие (каша, яхния) и хляб.
Хлябът е основната храна. Всекидневният хляб е два вида - пресен и кисел.

Всеки ден преди самото ядене, най-често за вечеря се меси прясна (пресенчана) пита от брашно, сол и малко топла вода. Отгоре се надупчва със стрък сух босилек и се пече направо в жарта (покрива се с гореща пепел и жар). Като се опече, пепелта и въглените се изтърсват и тя се увива в месал, за да омекне. Яде се, докато е топла. През зимата правят зелева пита – замесват тесто от брашно и нарязано кисело зеле. Питката пекат в тава. През пролетта правят по подобен начин копривена пита. Набраната коприва или лапад, щир, листа от диво цвекло се попарва и се замесва в тестото. Пече се в жарта.


Киселият хляб се замесва с квас. Меси се всяка вечер, през вечер или два пъти в седмицата - в зависимост от броя на хората в домакинството.
Всички ястия местното население приготвя предимно в глинени съдове, а също и в бакърени тенджери, тигани, тави, сахани. Глинените гърнета поставят направо на жарта, а бакърените съдове – върху пиростията. В огнището ровят жарта с маша, дилаф, а във фурната – с ватрал, ръжен.

В къщи се хранят на кръгла дървена синия (тронки), софра (рупци и преселници от Източна Тракия), която по време на хранене е гола (непокрита). Застила се с месал само на Великден. Преди и след хранене се измива с вода.

На софрата най-напред се слагат хляб и сол, а също и кромид лук, чесън, чукан пипер и туршия. Те задължително присъстват, независимо дали има други ястия или не. Всички се хранят от обща глинена паница и с дървени лъжици, ако яденето е рядко. Ако яденето е гъсто, топят хапките вътре и ядат с ръце.
За празници месят специални обредни хлябове, точат баници, готвят месни гозби.

И до днес в домашните стопанства в целия Странджански район се отглеждат свине, овце, кози, кокошки, а в градинките растат зеленчуци. Традиционно е събирането на горски плодове, гъби и билки, използвани пресни или изсушени. За хората от крайбрежна Странджа от далечни времена основни са продуктите, получени от морето – миди, раци, скариди, риба. Най-консумирана сред тях е рибата – печена, пържена, на чорба, плакия, сушена или солена.

Празничните гозби и хлябове се приготвят по технология, специфична за всеки празник или обичай. Съществуват строго определени правила кой има право да приготвя обредните ястия, как се подрежда трапезата, в какъв ред сядат членовете на семейството и гостите около софрата. Това говори за здрав морал, уважение към възрастните и гостите, почит към хляба...

Използвана литература:
„Странджа. Материална и духовна култура” – БАН, Академично издателство „ Проф. Марин Дринов”, София, 1996г.


Росица Топалова
Уредник в отдел „Етнография”